"Моята работа е да забавлявам, не да проповядвам."

Иска ви се да узнаете подробности за изключително популярното му рок радио шоу? Или за политическите му възгледи? За житейската му философия? За спортните му увлечения? Или пък за дългоочаквания му концерт на Kaliakra Rock Fest 2008 на 6 юли в Каварна? Е, всичко това плюс още тонове любопитни самопризнания ни бяха поднесени лично от него - роденият преди 60 години в Детройт като Винсънт Деймън Фурние, но всеизвестен като кръстник на шок рока - негово величество Алис Купър!

Васил Върбанов: Здравейте, мистър Купър! Или по-добре здравей, скъпи колега, как си? Много се радвам, че отново имам възможност да говоря с теб. Предишният път беше преди 8 години, преди онзи първи твой концерт в България. Сега вече и ти работиш в радио, и то от цели 4 години. Кой ще прави предаването "Nights with Alice Cooper", докато си на турне?

Алис Купър: Взимам слушателите със себе си на турнето. Когато тръгна на световна обиколка, правя предаването, докато съм на път, така че слушателите ми идват с мен и ще дойдат с мен и в България. В който и град да съм, записвам предаване там, така че буквално пренасям слушателите във Финландия, Швеция, Русия, изобщо - където и да съм... Всъщност, правя предаването много лесно - записвам го предварително. Освен това пускам парчета, които самият аз бих искал да слушам. Пускам неща, които човек не може напоследък често да чуе по радиото - групи като Yardbirds, Them, Пол Бътърфийлд, Франк Запа. В повечето случаи по радиото пускат само AC/DC и Led Zeppelin.

В. В.: А вероятно и Алис Купър?

А. К.: Е, да, пускам и много Алис Купър. От новите неща. Пускам и от старите. В предаването ми има голямо разнообразие. Сутрин го записвам, а вечер сме на сцената с концертното шоу, когато сме на турне. Успявам да се справя и с двете неща.

В. В.: Интересно, ако ти беше водещ тогава, когато започваше твоята група, и ако не беше станал част от тази група, щеше ли да я пускаш по радиото?

А. К.: Знаеш ли, в момента, в който направихме “Eighteen” и “School’s Out”, именно тези песни ни качиха до нивото на хитова група. Имахме 14 парчета в Топ 40. Беше необичайно, дори нечувано театрална група като моята да има толкова хитове. И до днес продължавам да чувам десетина мои песни, които се пускат непрекъснато по радиото.

В. В.: Което означава, че ти самият не би пускал тази група, защото, както каза преди малко, обичаш да пускаш неща, които не звучат много по радиото.

А. К.: Обичам да откривам, да изнамирам редки неща. Е, разбира се, пускам и “Smoke on the Water”, и Cream, и Джими Хендрикс, но често обичам да вмъквам неща, които никога не сте чували по радиото. Неща, които са наистина уникални. Записи, които карат хората да възкликват: “Какво беше това? Каква беше тази песен?” Имам една рубрика, която се казва “Deep Cuts” - понякога там пускам наистина редки парчета на Алис Купър, за които са чували само най-запалените му фенове.

В. В.: Хайде сега да поговорим за личния състав на групата на Алис Купър днес.

А. К.: Барабанист вече от 18 години е Ерик Сингър. Всъщност, даже от 19 години. Чък Гарик е на бас. Свирил е с Рони Джеймс Дио, а също така и с още няколко групи. Единият китарист е Кери Кели, който е бил в групата на Слаш, Slash’s Snakepit, а другият е Джейсън Хук – и той е бил в доста от онези лосанджелиски банди. Определено съм се обградил с много яки музиканти. Мисля, че веднъж, когато вече си навлязъл в бизнеса - да вземам например мен или Ози - в крайна сметка винаги откриваме и попадаме на велики китаристи.

В. В.: Знаеш ли, Ерик Сингър беше тук, в София, заедно с Kiss само преди две седмици?

А. К.: Не знам дали сте забелязали, но Kiss и Алис Купър никога не са на турне по едно и също време, защото имаме общ барабанист.

В. В.: Точно щях да те питам - този човек страда от раздвоение на личността или просто има двойник?

А. К.: Той просто е толкова велик барабанист, че може да свири всякаква музика.

В. В.: Беше обявено, че новият албум на Алис Купър, "Along Came a Spider", ще излезе чрез SPV. Очевидно е, че хората от тази германска фирма напоследък събират все повече от старите и класически рок групи, но въпросът всъщност е защо чак сега се свързваш с тях?

А. К.: Всъщност, те се свързаха с нас, а се оказа, че аз съм нещо като свободен агент. Голяма част от известните групи се опитват да не работят с мейджър лейбъли, защото при тях някак си се губиш в общото разбъркване. Когато си в звукозаписна компания, в която има още 50 други банди, вниманието се разпилява на няколко различни места, така че предпочитам да съм в по-малка фирма, където, след като албумът излезе, всички хора от въпросната фирма работят за този твой диск. За мен това е много по-добър вариант. Мисля, че в момента има нещо като революция сред издателите - независимите компании са много по-ефективни.

В. В.: Да, но, както казах, ти се включваш по-късно, а SPV вече работят с групи като Whitesnake, Blackmore’s Night, Dio, Motorhead... Тоест самите те вече са една доста голяма фирма.

А. К.: Нямам проблеми с това, тъй като, когато хората от тази фирма чуха някои от нещата в новия ми албум, много се въодушевиха, защото разбраха, че това е истински, чист Алис Купър. Чуха, че звукът е модерен, но носи в себе си и всички онези неща, характерни за класическия Алис Купър. Много съм доволен от този албум. Не обичам да живея в миналото. Не ми харесва идеята да лежа върху постигнатото до този момент. Харесва ми новият ми албум да бъде наистина нов, а не просто като ретро Алис Купър. Искам да си кажете: “Я, виж какви неща прави Алис днес!”

В. В.: Не искаш да живееш в миналото, но ние тук, в София, не можем да забравим този твой първи концерт в нашата страна през 2000 г.

А. К.: Знаеш ли, все още си говорим за това шоу, защото беше невероятно горещо! Концертът ни в България бе през август и беше наистина много горещо, но публиката бе невероятна. Всъщност, публиката реагира спрямо това, което й поднасяш, а ние ще й дадем всичките си хитове. Когато казах, че не живея в миналото, това не означава, че не свирим всички стари класики. Исках да кажа, че не съм зависим от миналото. Много обичам да свиря всички стари парчета и да вкарвам сред тях и много нови. Най-важното обаче е публиката да получи истинско шоу!

В. В.: Този път концертът ти няма да е в София, а малко по на изток, на брега на морето. Става дума за един тридневен фестивал. Дали пускаш в твоето радиопредаване другите две групи, които са хедлайнъри в останалите две вечери на Калиакра Рок Фест 2008 - Manowar и Slayer?

А. К.: Е, това са групи, с които сме се срещали милиони пъти и се познаваме добре. Забавното на тези летни фестивали в Европа е, че свириш на различно място всяка вечер. Първата вечер сме в България, на другата сме в Швеция, после Финландия и т.н... Така че се сблъскваш с едни и същи групи около 6-7 пъти. Пътищата ви непрекъснато се кръстосват и все едно срещаш стари приятели. Миналата година по фестивалите непрекъснато се засичахме с Uriah Heep, Deep Purple - всички тези групи, с които се познаваме вече 30 години. Всъщност, това е много приятно, защото се срещаш отново и отново със стари приятели.

В. В.: Миналия месец Блеки Лоулес от W.A.S.P. ни каза, че тези срещи бекстейдж по разни фестивали са като срещи на випуска, срещи на стари съученици.

А. К.: Така е, да, но в същото време си мисля, че като че ли си поставяме предизвикателства един на друг. Гледаш шоуто на другите и после си вадиш изводи от това. Запазили сме състезателния си дух, въпреки всичките тези години.

В. В.: Супер, но въпросът всъщност беше дали пускаш в твоето шоу тези две групи? Или пък Manowar и Slayer не се връзват много с Yardbirds, които спомена по-рано.

А. К.: Бих ги пускал, разбира се. Имам един сегмент в моето шоу, който се казва “Бъдещи класики”. В тази рубрика пускам по-нови групи и изразявам мнение, че по някое време тези песни може би ще се превърнат в класики. Там пускам The White Stripes и пр., но Manowar и Slayer всъщност свирят от доста време. Да, наистина, отдавна беше... Спомням си, когато Slayer се появиха за първи път, а сега вече са ветерани. Manowar също са някъде от началото на 80-те...

В. В.: Сега се сещам за едно твое интервю в някое от онези списания за класически рок, в което казваш, че нямаш търпение да си оставиш мустаци, когато ти свърши турнето - нещо като символ на личната ти свобода.

А. К.: Винаги си пускам мустаци за Коледа. Две или три седмици преди Коледа започвам и след това, на Нова година, ги махам.

В. В.: Знаем, че си изключително запален по голф и дори написа книга. Не е ли това спорт за възрастни хора?

А. К.: Преди беше така, но сега ще се изненадате. Повечето хеви метъл групи играят голф. Според мен причината е, че когато си на турне в продължение на 5 месеца и всяка вечер си в различен град, пристигаш на съответното място и имаш цял ден, в който няма какво да правиш, защото шоуто започва чак в 9 вечерта. Аз лично не искам да прекарам целия ден в хотелската стая, така че търся нещо, което мога да правя, забавлявайки се в продължение на 5 часа. Прекарвам времето си на открито и правя нещо различно от рокенрол, след което се прибирам в хотела и се подготвям за шоуто. Мисля, че повечето групи биха искали да правят така. Другото откритие, което направих, е, че повечето музиканти в един по-ранен етап са били спортисти. Занимавали са се активно с един или друг спорт, когато са били по-млади, а голфът е спорт, който можеш да продължиш да практикуваш и да играеш в който и град да отидеш.

В. В.: Кажи ни, моля те, каква е тази история, за която толкова много се говори - как си се шегувал с Rush в твоето предаване.

А. К.: Да, с Rush има една забавна история, която продължава вече доста години. Ние сме много добри приятели с тях и всеки път пускам шеги по адрес на гласа на Геди Лий и казвам, че пее така, все едно е гълтал хелий. Доста се смеем над това, а и самите те също. По принцип се шегувам и с Journey, и с кого ли още не, но никога никой не ми се е обаждал сърдит и гневен. Получавам само обаждания от групи и хора, които казват: “Чухме какво каза за нас снощи. Беше адски смешно!” Често се шегувам и със самия себе си.

В. В.: А използваш ли шоуто си за различни политически послания? Оптимист ли си за бъдещето на Америка?

А. К.: Наистина се старая да избягвам политиката и винаги съм я отбягвал, защото според мен политика и рокенрол не могат да вървят ръка за ръка. Не си принадлежат. Но това е просто моето вярване. Знам, че много хора използват рокенрола като платформа за политика, а за мен рокенролът е бягство от политиката. Аз съм тотално извън политиката, но по някаква причина много хора си мислят, че рокаджиите са по-наясно с тази тематика. Е, аз не съм.

В. В.: Всъщност, ние, Тангра Мега Рок, след около месец ще правим концерт в София на една американска група с доста сериозни политически послания - Ministry. Тях пускаш ли ги в предаването си?

А. К.: Да, пускам Ministry от време на време. Пускам всичко. Пускам и Брус Спрингстийн, например, но наистина стоя настрани от всякаква политическа реторика. Правя го поради простата причина, че това не е моя работа. Моята работа е да забавлявам, не да проповядвам.

В. В.: Освен това правиш музика от времето, когато много от днешните политици още не са били родени.

А. К.: Да, а и смешното е, че познавам много от политиците лично, но отказвам да погреба или издигна някой от тях. Това е работа на гласоподавателите, не моя.

Права: Тангра Мега Рок