“Когато става въпрос за култура, най-големият експорт на Швеция е метълът.”

В началото на юни 2008 г. шведските авангардисти Opeth издадоха главозамайващ нов студиен албум. Появата на “Watershed” на бял свят бе и логичният повод да си поговорим с фронтмена и идеолог на групата, Микаел Окерфелд...

Васил Върбанов: Здравей, Майк, как си?

Микаел Окерфелд: Тъкмо ставам от леглото и ме боли вратът от снощното шоу, но иначе съм добре.

В. В.: В момента сте в Щатите, нали?

М. О.: Да, в Маями.

В. В.: И сигурно е адски горещо?

М. О.: Не, напротив, адски вали.

В. В.: Поводът за този разговор е новият албум на Opeth. Как се чувствате сега, след като “Watershed” вече е факт? Изпитваш ли облекчение, че бебето най-после се роди?

М. О.: Да. Записът на един албум е свързан с голямо напрежение и не винаги е много приятно преживяване, но с този ни беше много лесно, въпреки че е ключов албум. Всъщност, всеки албум е ключов, но сега двама от нас напуснаха. Девет албума са това! Не познавам много банди, които записват най-добрата си музика 18 години, след като са започнали. Мисля, че има много хора, които мислят, че вече не сме в състояние да направим нищо интересно, но смятам, че успяхме.

В. В.: Наистина ли мислиш, че това е най-добрият ви албум?

М. О.: Да, в момента точно така мисля. За мен нещата винаги са стояли по този начин. С малки изключения, всеки нов албум винаги е бил любимият ми …С изключение на “Deliverance”. Спомням си, че тогава си казах: “Леле, какво стана?” После обаче “Damnation” стана любимият ми албум и след това съвсем очевидно “Ghost Reveries” се превърна в любим албум. Сега е новият.

В. В.: Като стана дума за метафората с бебето, в Европа и по-специално в Англия обичат да казват: “Ела у дома или в кръчмата да измием главата на бебето”, т.е. да полеем случая. Вие, музикантите, правите ли нещо подобно в деня, когато излиза новият ви албум? Нещо като парти, на което сте само вие и най-близките приятели, с които да се напиете като животни?

М. О.: Хе-хе-хе, не… Хората го правят, когато им се роди дете, но лично на мен никога не ми се е случвало да спретвам такова парти. Предполагам, че се прави, защото, когато ти се роди дете, май вече не ти позволяват да купонясваш...

В. В.: Да... Интересно е, че в диска има допълнителна част с две кавър версии. Едната е на Alice in Chains, другата - на онази шведка, Мари Фредриксон от Roxette, нали?

М. О.: Точно така.

В. В.: Защо избрахте тази песен? От патриотични съображения?

М. О.: Не, не, няма нищо такова. Просто харесвам песента. Разбира се, много е забавно да направиш кавър версия на шведско парче, но истината е, че аз обичам тази песен от 15 години. Искам да я запиша от момента, в който я чух, но това изискваше от мен да бъда напълно уверен, защото първо, това е песен, изпята от жена, и второ, на шведски е. Съгласи се, че е странно. Никога не съм го правил преди. Както казах, обичам тази песен. Тя е съвършено проста - само акустична китара и вокали, но носи в себе си някаква класическа ценност, подобно на “Working Class Hero”, нещо от този сорт.

В. В.: Каза, че това е най-добрият албум, който някога сте правили. Какви бяха предизвикателствата от гледна точка на продуцентската работа, защото знаем, че ти си продуцирал този албум заедно с Йенс Борген?

М. О.: Да. В диска има доста интересни неща. Слушам и до известна степен винаги съм слушал доста музика от 60-те - нали знаеш, The Beatles и останалите големи имена от края на онази епоха. Започнах да се ровя по-дълбоко и открих такива групи като The Zombies. В края на 60-те се появяват много мъгляви банди, които използват интересни ефекти в музиката си като фейзинг, гласове, пуснати на обратно и всякакви други неща, които исках да използвам в нашите песни. 

В. В.: Да, но ефектите през 60-те са били аналогови…

М. О.: Точно така. Ние имаме някои от тези аналогови ефекти, но днес добрият звук става дигитално. Вече целият звукозаписен процес е дигитален. Записвали сме много албуми на лента, но мисля, че сега е много по-лесно да правиш всичко на компютър.

В. В.: Това всъщност е първият албум, в който се изявяват Фредрик и другият нов човек. Кажи ни малко повече за тях, ако обичаш.

М. О.: Фредрик Окесон е бил полупрофесионален музикант през по-голямата част от живота си. Не е ходил в гимназия, а направо е скочил в музикалната индустрия. Пътувал е до Ел Ей и се е опитал да пробие като Ингуи Малмстийн. Бил е в няколко банди и има зад гърба си доста часове студийна работа. Свирил е с всякакви артисти, например поп изпълнители и т.н. Има една много известна шведска мелодична рок група, Talisman…

В. В.: Знаем кои са.

М. О.: Е, той е записал с тях 5 или 6 албума, но така и не харесал стила музика. Искал да свири метъл. Така направил страничен проект с двама от Europe на име SouthPaw, с който даже има албум, а после се присъединил към Tiamat. След това отишъл в Arch Enemy и сега е с нас. Освен това работи и по солов албум, който имах щастието да чуя и мога да кажа, че е много здрав. Видях го в един бар в Стокхолм. Свиреше кавъри на Judas Priest и King Diamond. Разбира се, много добре знаех кой е, но наистина се впечатлих. Китарата му беше Лес Пол, включена директно в Маршал-а. Саундът беше просто убийствен. Самият той бе невероятно ритмичен, така че вдигнах телефона и го попитах дали иска да дойде, а той каза: “Да, да, разбира се, че искам.”

В. В.: Колко лесно!

М. О.: Да. С Акс (Мартин Аксенрот) беше много по-стресиращо. Точно по средата на турнето, предишният ни барабанист Мартин Лопез се разболя толкова сериозно, че не можеше да продължи да свири с нас и се прибра вкъщи. За малко намерихме заместник в лицето на Джийн Хоглан, който бе с нас 2-3 седмици, но ни предстояха много концерти и бяхме в безизходица. Чудехме се какво ще правим. Трябваше да намерим заместник, докато Лопез се върне в групата. Тогава един наш приятел ми препоръча Акс. Каза, че е чудесен барабанист и ще си паснем. Когато се срещнахме, разбрах, че той не е просто метъл барабанист, както си мислех в началото. Всъщност, това беше много далеч от истината. Той се оказа точно обратният случай. Разбира се, слуша метъл и забива убийствено добре, но си пада по Били Кобъм, Бъди Рич и разни такива хора. Дойде от Стокхолм, направихме една репетиция и той изсвири всички песни без засечка. Казах си: “Това е!” Беше много впечатляващо. Решихме, че той ще е временният заместник, но после стана ясно, че Лопез напуска и въпросът вече не стоеше на дневен ред. Ако трябва да бъда честен, когато свирим с Акс, се чувстваме по-добре, отколкото през последните две години, когато бяхме с Лопез. Когато Лопез каза, че няма да се върне, въпреки че бях съкрушен в известен смисъл, бях също така и доволен от новата ситуация, така че не ми беше чак толкова тъжно от това, което предстои на групата от гледна точка на музикално развитие.

В. В.: Късметлия си ти! Следващият въпрос и после още два… Целият свят и особено Европа бяха изненадани, че един добър лейбъл като Music for Nations загина, както се казва, за по-малко от денонощие. Вие сте записали доста албуми за тази компания. Ситуацията същата ли е като с Акс - едновременно ти е кофти, че старият лейбъл умира, но си доволен и от новия?

М. О.: Ами да, горе-долу... но не бих употребил думата “умирам”, когато става дума за Лопез. Все пак, той си е жив и здрав.

В. В.: Ха-ха-ха, да, наистина!

М. О.: Доволен съм от новата ситуация със звукозаписната компания, но по времето, когато това се случи, са зачудих защо, по дяволите. Имам предвид, че бях с доста добри впечатления от Music for Nations, защото отношенията ни с тях бяха прекрасни, но в края на краищата те са просто един лейбъл. Не ми пука толкова кой е шибаният лейбъл, стига да се грижи за нас.

В. В.: Кажи ни, моля те, знае ли някой колко процента от населението на Швеция са музиканти?

М. О.: Ха-ха, не знам. Вероятно става дума за висок процент, но това е малка страна, все пак. Какво да ти кажа? Мисля, че повечето музиканти са метъл музиканти…

В. В.: Да, колко процента от общото количество са метъл музиканти?

М. О.: Много от музикантите в Швеция са метъл музиканти, но мисля, че никой от тези хора не е професионален музикант. Имаме много студийни музиканти, които свирят с всякакъв тип изпълнители. Имаме много професионални джаз и фолк музиканти. Фактът, че имаме много метъл музиканти, са дължи отчасти на възпитанието. Ако един младеж се интересува от метъл, има голям шанс да направи група. Това е задължителният път - поне веднъж в живота си всеки е бил в метъл група.

В. В.: Да, но само преди 15 години всеки познаваше Швеция като държава, чийто най-голям износ са Волво и ABBA.

М. О.: Да, и това също. Мисля, че и днес е почти същото. Имаме сериозен музикален износ, много метъл, но не може да го сравниш с мащабите на Икеа, Волво или Сааб. Все пак, когато стане въпрос за култура, мисля, че най-големият експорт на Швеция все пак е метълът.

В. В.: Значи се справяте по-добре от ABBA, а?

М. О.: Хе-хе-хе, не бих казал... Задръж за секунда, жена ми звъни.

В. В.: Добре. Благодаря ти, че беше с нас - това беше. Знаем много истории за провалени бракове, защото мъжът е все по турнета и никога не си вдига телефона, когато жена му го търси...

М. О.: Хе-хе-хе, аз винаги го вдигам!

Права: Тангра Мега Рок