"Винаги съм искал да запиша солов албум, още от самото начало."

Разговор с Уоръл Дейн за дебютния му солов албум "Praises to the War Machine", удостоен с максимална оценка в ревюто на сайта на Тангра Мега Рок (прочети), както и за работата с Петер Вихерс от Soilwork, творчеството на The Sisters of Mercy и, разбира се, бъдещето на основната група на главния ни герой - Nevermore…

Васил Върбанов: Хей, Уоръл, как си?

Уоръл Дейн: Великолепно.

В. В.: За последно говорихме преди две години. Ти беше на фестивала Вакен - “калният Вакен”, както го нарече тогава. Сега причината за разговора ни е дебютния ти солов албум, "Praises to the War Machine". Какво е усещането при излизането на първи солов диск?

У. Д.: Супер е! Не бих могъл да бъда по-щастлив, така че определено ще има и следващ солов албум.

В. В.: Един от хората, с които работи - всъщност първият, когото трябва да споменем, е Петер Вихерс, който по-рано беше член на Soilwork. Той продуцира диска ти. Защо, по дяволите, точно той? Двамата работите към различни лейбъли, харесвате различни групи и живеете на различни места. Той се премести от Ел Ей в Нашвил, а ти си доста далеч от този регион. Как се срещнахте?

У. Д.: Мисля, че беше по време на турнето за "Dead Heart in a Dead World". Soilwork ни бяха подгряваща група и станахме добри приятели - всички, не само аз и Петер. През цялото време бяхме заедно и се сближихме много. Ималr сме турне и с Annihilator - и те са добри момчета, но със Soilwork просто си паснахме веднага. Бяха много готини, на същите вълни като нас и затова непрекъснато купонясвахме заедно. През цялото време си говорихме с Петер да направим нещо заедно, но това бяха по-скоро пиянски разговори. Всички го правят. Години по-късно обаче, когато реших да се заема сериозно с това, му се обадих и казах: "Хей, сега вече ще стане наистина. Хайде да го направим!"

В. В.: А той не те ли пита: "Да не си пиян?"

У. Д.: Не, не. Не попита. Беше сутрин. Тогава решихме, че наистина ще се захванем с това. започнахме да си изпращаме парчета по Интернет, а като се виждахме, си разменяхме и дискове. За мен това беше много ценен опит с писането на песни, което протичаше по съвсем различен начин. Исках да направя нещо различно, което иначе не бих могъл, и страхотно се наслаждавах на целия работен процес.

В. В.: Колко време всъщност отнеха писането на песни и записите?

У. Д.: Около две години. Започнах да пиша още докато бяхме на турнето за "The Godless Endeavor", а Петер все още бе на турне със Soilwork. Изпращахме си записи. Беше дълъг процес, защото и двамата бяхме доста заети, но всичко бе много добре изчислено и под контрол, тъй като знаехме какво вършим и искахме да е сигурно, че правим нещата по правилния начин. И двамата трябваше да обмислим и преработим всяка подробност, за да бъде всичко както трябва. Така работихме.

В. В.: Добре, но Петер напусна Soilwork. Защо не решихте вместо твой солов албум да направите нова група, в чиято основа сте вие двамата?

У. Д.: Винаги съм искал да запиша солов албум, още от самото начало. Исках да намеря хора, които пишат песни добре - такива, на които винаги съм се възхищавал. Такива, с които съм искал да работя. Петер бе един от тях. Знам, че идва от мелодичната дет метъл сцена, но винаги съм смятал, че начинът, по който пише музика, е страхотен. В този начин на музициране виждах още потенциал. Петер бе първият, за когото се сетих. Мисля, че се получи добре. Не бих могъл да бъда по-щастлив.

В. В.: Прав си. Резултатът е убийствен. А защо включи кавър версия на The Sisters of Mercy?

У. Д.: Уау, ами основната причина за това е, че когато излезе тази песен, си спомням много добре къде бях. Помня и с кого говорих. Когато за първи път чух това парче, говорих с приятелите си. Мисля, че беше по времето, когато се появи "Master of Puppets". Всичките ми приятели слушаха този албум, но аз не си падах точно по този тип музика. Тази песен остана в мен, загнезди се. Толкова е яка! Взехме бас линията и я превърнахме в китарен риф - ето това направихме. Най-хубавото нещо в кавър версиите е, че можеш да вземеш една песен и да я превърнеш в нещо напълно различно. Тогава се случва магията. Няма никакво удоволствие в това да презапишеш песента, без да я промениш. За мен е интересно да записвам кавъри, защото ми харесва да интерпретирам изкуството на някой друг. Много харесвам тази песен, така че се надявам Андрю Елдрич, който я е написал, също да я хареса, но човек никога не знае.

В. В.: Имаш ли някаква обратна връзка от него?

У. Д.: Не очаквам и не съм получавал такава, но би било яко да разбера какво мисли.

В. В.: Кажи ни какво става с Nevermore. Каква е ситуацията сега?

У. Д.: Работим по нови песни. Джеф тъкмо приключи със соловия си албум, който е направо страхотен! Напълно различен е от това, което направих аз. Моят албум е по-скоро органичен и базиран на рока, докато Джеф е поел в друга посока и е направил нещо наистина изключително. Великолепна китарна творба! Мисля, че всеки трябва да чуе този албум. Що се отнася до Nevermore, пишем нови песни. Надяваме се да влезем в студио преди края на годината и да издадем албум през следващата.

В. В.: В същото време, Джеф намери време да запише китари за твоя солов албум, нали?

У. Д.: Да, да...

В. В.: За песента "Messenger". А ти имаше ли време да пееш в неговия или той е изцяло китарно ориентиран и без вокали?

У. Д.: Да, само китари, както би трябвало всъщност да бъде. Щях да изпея нещо, ако бе поискал това от мен, но бях наясно, че става въпрос за напълно инструментален албум. Много е добър, наистина. Толкова е екстремен във всеки един смисъл на думата, когато става въпрос за китари... Почакайте да го чуете. Страхотен е!

В. В.: Окей, благодаря ти, че беше с нас. Предай много поздрави на останалите в групата и ни кажи, моля те, коя песен да пуснем сега от новите ти 13?

У. Д.: Бих се изкефил да чуя "Equilibrium", последното парче в албума.

Права: Тангра Мега Рок