"По-малките банди се нуждаят от всеки цент. Не всички са U2. Не всички са Foo Fighters."

След шестгодишно мълчание, рок героите от Кливланд Filter най-сетне издадоха наследника на шедьовъра "The Amalgamut" (2002). Озаглавен "Anthems for the Damned", албумът ни бе представен лично от фронтмена и двигател на групата, Ричард Патрик...

Васил Върбанов: Доколкото знам, ти и Filter сте на турне в момента, нали?

Ричард Патрик: Да. Върви страхотно. Гласът ми е в отлична форма и направо срутваме залите, в които свирим!

В. В.: Турнето ще мине ли и през Европа или ще обикаляте само Щатите?

Р. П.: Надявам се, но зависи от интереса на хората към албума ни. Наистина бих искал. Вече имахме възможност да свирим в Лондон, Кьолн и Нюрнберг и беше фантастично. Публиката ни прие изключително добре - направо полудяха! Замеряха се с разни неща, куфееха... Беше невероятно!

В. В.: Новият албум на Filter е първи от цели 6 години насам. Липсваше ли ти усещането да работиш с групата?

Р. П.: Да, ужасно много ми липсваше, тъй като обожавам да изпълнявам песни на Filter. Вярно, междувременно записах един албум с Army of Anyone, където свирех с братята ДеЛео от Stone Temple Pilots, и поработих с проекта The Damning Well, но Filter ми липсваше зверски. Нямам търпение да се завърна с групата в Европа!

В. В.: "Soldiers of Misfortune" е убийствено парче. Ти ли го избра за пилотен сингъл към новия албум или звукозаписната компания?

Р. П.: Аз.

В. В.: Ще пускаш ли и други сингли към "Anthems for the Damned"?

Р. П.: Да, ще има още два сингъла.

В. В.: На пръв поглед изглежда, че албумът е с много силно послание. Така ли е?

Р. П.: Ами да... Истината е, че започнах да пиша по-социално ангажирани албуми, тъй като наистина съм притеснен за планетата, която обитаваме. Нали знаеш - войните в Близкия изток, отношението ни към животните... Всичко това ме плаши, затова направих този албум социално ангажиран. Не е крайно директен, но изразява искреното ми мнение, че трябва да започне да ни пука за света, в който живеем. Страх ме е от всички тези войни, епидемии... макар че не казвам нищо ново - и Джон Ленън го е казал, и Боно, и Найвек Оугър от Skinny Puppy, и Ал Юргенсен... Това е просто моята версия.

В. В.: А какво можеш да ни кажеш за "Anthems for the Damned" от чисто технологична гледна точка?

Р. П.: Ами използвах компютри, ProTools... обичайните неща. Записите обаче протекоха в едно наистина страхотно място - студиото на Джош Ейбрахам. казва се Pulse Recording. Целият албум е направен там и се получи убийствен. Това, което хората трябва да проумеят за този диск, е че е задължително да си го купят!

В. В.: Един твой стар съучастник, Трент Резнър, напоследък качва албумите си за свободен даунлоуд в Интернет. Какво мислиш за цялата тази тенденция?

Р. П.: Да, ама въпросният албум беше безплатен само за един ден, след което трябваше да си платиш. Трент много добре осъзнава силата на долара... Мисля, че богатите групи могат да си позволят да подаряват музиката си, но по-малките банди действително се нуждаят от всеки цент. Не всички са U2. Не всички са Foo Fighters. Много групи зависят до голяма степен от продажбите на албумите си. Естествено, всичко зависи от самия теб - дали искаш да те заливат с "Music Idol" от сутрин до вечер или предпочиташ да откриваш нови банди и да си купуваш изданията им, за да могат музикантите да оцелеят... Като че ли цялата работа започва да прилича все повече на някаква благотворителна организация, което е наистина тъжно.

В. В.: Така е. Не разглеждаш този проблем в новия албум на Filter, нали?

Р. П.: Не го споменавам директно, но проблемът наистина ме притеснява от позицията ми на човек на изкуството. Когато човек като Пол МакГинес, мениджърът на U2, излезе по CNN и каже, че музикалната индустрия загива, той не се шегува. Трябва сериозно да се замислите по въпроса, ако сте музикални фенове. Всеки път, когато качвате в Интернет, сваляте или просто копирате някой албум, ограбвате създателите му - и големите, и най-вече малките групи.

В. В.: Един от страничните ефекти от всичко това е повишаване на хонорарите на групите за свирене на живо.

Р. П.: Сигурно, макар че и там се наблюдава спад от 30-40%. Музикалната индустрия отбелязва спад от 20% в глобален аспект - не само по отношение на продажбата на албуми, но и в посещаемостта на концерти и т.н. Имам предвид 20% на година!

В. В.: Ясно е защо спадат продажбите на физически носители, но защо според теб намалява и интересът към концертите?

Р. П.: Хората са толкова погълнати и обсебени от компютрите, мобилните телефони, технологиите, видео игрите и всички останали форми на забавление, че просто вече не ходят на концерти, това е. Виж, в Европа е друго, затова и толкова искам да се върна там, но в САЩ народът просто си седи на дивана, тъпче се с чийзбургери и гледа телевизия... В Европа е невероятно и бих желал да отскоча дотам при първа възможност, но само самолетните билети ще ни излязат по 10 хиляди долара на човек - с тези ненормални цени на бензина - така че парите, които бихме похарчили за път, ще излязат толкова, колкото бихме изкарали от двумесечно турне...

В. В.: Има ли парчета, които записахте за "Anthems for the Damned", но не вкарахте в албума?

Р. П.: Да, останаха няколко парчета, които ще използвам по-късно.

В. В.: А защо музикантите, които ти помогнаха при записите за албума, не са с теб и на турнето на Filter?

Р. П.: Не знам... Исках да свиря с млади музиканти, с 20-и-няколкогодишни момчета, които не са се изявявали много преди и искат да покажат на света на какво са способни. Аз самият исках да покажа таланта им на света.

Права: Тангра Мега Рок