"Концертът ми в София ще е първи по рода си в цялата ми кариера."

На 1 септември 2008 г. страната ни ще бъде посетена от маестро Рик Уейкман - 59-годишният лондонски пианист и бивш клавирист на прогресив рок виртуозите Yes, който ще изнесе самостоятелен концерт в "Концертна зала" в Пловдив в рамките на тазгодишното издание на Есенния салон на изкуствата, подкрепян "само" от оркестъра и хора на Оперно филхармонично дружество Пловдив с диригент Кирил Ламбов. Свързахме се с мистър Уейкман, за да узнаем повече за тази уникална изява на живо лично от него...

Васил Върбанов: Добро утро, Рик!

Рик Уейкман: Добро утро.

В. В.: Как си? Предполагам, че там, в Лондон, все още е доста рано за интервюта...

Р. У.: О, не, винаги ставам рано. Имам три котки, които започват да се катерят по мен още в 6 сутринта, ха-ха!

В. В.: Идния понеделник, 1 септември, ще изнесеш концерт в Пловдив. Какво да очакваме от шоуто ти?

Р. У.: Ще бъде нещо напълно различно от всичко, което съм правил досега. Когато получих поканата за концерта в началото на годината, организаторите ме попитаха дали бих могъл да свиря соло - само пианото ми и симфоничният оркестър. Работил съм с много оркестри, но никога по този начин - само соло пиано и оркестър, затова реших, че подобен експеримент би бил нещо фантастично. Нямах готови аранжименти за подобен тип концерт, затова прекарах последните три месеца в създаване на оркестрации на доста от композициите си. Очертава се тотално различно шоу от обичайните ми изяви - първото по рода си в цялата ми кариера.

В. В.: Ти си един от всепризнатите майстори на клавишни инструменти за всички времена - и заради самостоятелната си работа, и заради участието ти в групи като Yes и дори Black Sabbath. как виждаш присъствието на клавир в рок музиката и особено в по-тежките й разновидности?

Р. У.: Дълго време клавишните инструменти нямаха място в тежката рок музика. Вярно, вкарах някои звуци от аналогови синтезатори в "Sabbath Bloody Sabbath" (1973), но официално Black Sabbath никога не са имали клавирист в състава си... досега. През последните 5-6 години много от тежките групи като Black Sabbath и The Who си взеха клавиристи. Аз например работих с Ози Осбърн по албума му "Ozzmosis" (1995), който просто прелива от клавирни пасажи. Навремето тежките банди бяха изцяло китарни, но днес клавишните инструменти могат да бъдат чути в записите на буквално всяка група.

В. В.: Освен като музикант се изявяваш и като водещ на собствено предаване по радио "Planet Rock" в събота на обяд, нали?

Р. У.: В събота в 10 сутринта... Да, значи в 12 на обяд ваше време... Знаеш ли, че се сетих за нещо, когато спомена "Sabbath Bloody Sabbath". Това беше през 1973 г., нали? Е, вторият ми син, Адам, в момента свири и с Black Sabbath, и с Ози - изпълнява моите клавирни партии, а дори не е бил роден, когато ги записвах! Що се отнася до предаването ми, водя го по дигитална станция, така че можете да го слушате и в Интернет (www.planetrock.com), и по сателит. Получаваме тонове и-мейли от цял свят. Става дума за нещо като майтапчийско рок шоу - с много рок музика и много шеги.

В. В.: Как мислиш, до каква степен радиото все още е жизненоважно за рок музиката? Известно е например, че предишните собственици на "Planet Rock" искаха да го закрият...

Р. У.: Да, радиото бе собственост на корпорация, притежаваща десетки станции. Всички бяхме безкрайно учудени, когато разбрахме, че искат да закрият "Planet Rock", тъй като от доста време е най-успешната дигитална радиостанция. Освен че спечели множество награди, тя им докара и рекорден брой слушатели - в Англия има около 2 милиона дигитални радиоприемника, а само по време на моето предаване в събота сутрин слушателите ни надхвърлят 800 хиляди, което е близо 50% от цялата аудитория! Не е учудващо, че когато обявиха радиото за продажба, само един час след по-късно вече се бяха обадили 19 кандидат-купувачи! В крайна сметка, "Planet Rock" бе купено не от фирма, а от един-единствен човек - Малкълм Блумъл, а работещите в радиото музиканти (сред които Тони Айоми, Йън Андерсън, Гари Мур и Фиш) се присъединиха към новосъздадения от него консорциум.

В. В.: До каква степен музиката, звучаща в твоето предаване, се различава от останалите шоута по радиото? Само прогресив рок ли пускаш?

Р. У.: Не, ни най-малко. Наблягам на класически рок от сорта на Led Zeppelin, The Black Crowes, ранните Genesis, The Who, Queen... Целта е човек да чуе някоя песен в предаването ми и веднага да си каже: "Ей, тази я знам!" Има толкова много страхотни парчета... Разбира се, пускам и по малко нова музика, но като цяло наблягам на класиките и... Всъщност, ако трябва да съм честен, просто се забавлявам.

В. В.: И така, до каква степен радиото е определящ фактор в съвременния свят?

Р. У.: Радиото е нещо от първостепенно значение, тъй като предлага музика за слушане - само по себе си, това е невероятно. Освен това, радиото е нещо преносимо, особено в днешно време, и можеш да го слушаш абсолютно навсякъде. Вярно, вече има mp3 плейъри, на които можеш да си пускаш само това, което искаш, но нищо друго - именно затова предпочитам радиото. Слушам го и съм наясно, че съм слушал 90% от песните, които пускат, но понякога се случва да чуя нещо ново, което ми харесва и си казвам: "Хей, това е страхотно, трябва да си го взема!" Ето, това е магията на радиото.

В. В.: По нашето радио, Тангра Мега Рок, актуалната ни Група на седмицата е Motorhead. Какво мислиш за тях?

Р. У.: Все така популярни са. Една страхотна метъл банда, създала една от най-значимите и свирени от кого ли не класически рок песни на всички времена - "Ace of Spades". Освен това се познавам много добре с Леми, навремето работихме заедно по един филм и продължаваме да се виждаме редовно. Страхотен човек!

Права: Тангра Мега Рок