"Любимото ми занимание е да свиря музиката си пред хората."

Един от най-добрите съвремени китаристи, Пол Гилбърт, ще бъде специален гост на Фестивала на китарата в рамките на Есенния салон на изкуствата Пловдив 2008. Концертът на виртуозния музикант, свирил в миналото с групи като Mr. Big и Racer-X, ще се състои на 18 октомври в Палата 2 на Международния пловдивски панаир. Именно тази изява бе поводът да се свържем лично с него...

Стефан Йорданов: Чуваш ли ме, Пол?

Пол Гилбърт: Да, чувам те.

С. Й.: Най-накрая... Как си?

П. Г.: Добре, благодаря.

С. Й.: Добре, Пол, първият ми въпрос (понеже знам, че 10-те ми минути текат): Причината да се чуем с теб е първият ти концерт в България на 18 октомври. Никога не си бил тук преди. Колко пъти обаче си бил на Балканите?

П. Г.: Вероятно най-близкото място до България, на което съм бил преди, е Чехия или, ъ-ъ-ъ, ха-ха, извинявай. Просто съм бил на толкова места, че е трудно да си спомня всичките, но със сигурност това ще е първата ми визита в България и нямам търпение. Много обичам да посещавам нови страни, особено ако имам възможност да го направя под формата на концерт с групата ми. За мен това е огромно удоволствие. Да посещавам нови места по този начин.

С. Й.: Важно ли е да си бърз китарист в наше време?

П. Г.: Ами въпрос на вкус е. В музиката има огромно разнообразие от стилове.... Всеки харесва различни неща. Аз свиря бързо, но това е само едно от нещата, които харесвам. Обичам различни стилове музика и ако преслушате дисковете ми, ще намерите много различни елементи. Разбира се, съществена част от всичко е интензивното, бързо и вълнуващо свирене на китара.

С. Й.: А модно ли е да се свири бързо?

П. Г.: Ха-ха-ха, аз вероятно съм последният човек, на който трябва да зададеш този въпрос.

С. Й.: Наясно съм с това.

П. Г.: Според мен, за да станеш бърз китарист се изисква много повече време, отколкото трае една мода. Ако искате да го правите както трябва, ще е необходимо  да полагате усилия цял живот. Ако желаете да посветите живота си на музиката, със сигурност ще отнеме повече от година или две.

С. Й.: Знаем, че ти се занимаваш със страшно много неща. Пишеш ли още за списанието "Total Guitar"?

П. Г.: В момента пиша нова рубрика за тях. Започва скоро. Надявам се да ви хареса.

С. Й.: Искаше ми се да ти предложа една малка игра на асоциации, но после разгледах уебсайта ти и видях една секция, посветена на музиканти, цитирам, "чиито имена са също така и изречения". Ще поясниш ли с няколко думи за какво става въпрос? Има имена с въпросителни накрая, като това на Изи Страдлин. Защо?

П. Г.: Ами мисля, че е по-добре да попиташ самия Изи за това. Има един глагол "straddle" (разкрачвам). Въпросът е дали той "разкрачва" хомо версията на Изи (Izzy се чете като easy – лесно - бел. авт.) Страдлин?

С. Й.: А какво е мястото на Бритни Спиърс в този списък?

П. Г.: Ами... Това е... Н съм сигурен какво точно пронизва тя (spear – пронизвам), но би трябвало да пронизва нещо си...

С. Й.: Ще ми бъде доста трудно да преведа тази игра на думи, но ще се опитам. А има ли някакви шансове да възкръснат Racer-X или Mr. Big?

П. Г.: О, докато сме живи винаги има шансове, но в момента съм твърде зает с турнето си. Ще видим догодина. Всяка година има шансове за нещо такова.

С. Й.: Колко дълъг ще е сетът ти в България?

П. Г.: Около два часа. Достатъчно дълго, за да изсвирим всяка нота, която знаем по няколко пъти.

С. Й.: Ха-ха, добре, Пол, благодаря ти за това интервю. Желая ти успех на това турне. Виждам, че програмата е доста тежка.

П. Г.: А, добре е. Любимото ми занимание е да свиря музиката си пред хората. Това със сигурност ми коства усилия, но си заслужава.

С. Й.: Добре, ще се видим в България на 18 октомври.

П. Г.: Супер!

С. Й.: Благодаря.

Права: Тангра Мега Рок