"Музиката отвори толкова възможности пред мен, че определено си струваше усилията."

Седмица преди паметния концерт на феноменалното бас трио SMV в София успяхме да се свържем с един от тримата замесени в проекта музиканти, Маркъс Милър, и да го разпитаме за работата му със Стенли Кларк и Виктър Уутън, както и за детството му, мечтите му, спомените му...

Васил Върбанов: Мистър Милър, какво ново?

Маркъс Милър: В момента съм в Стокхолм, където ще имам концерт с SMV - групата, в която свиря заедно със Стенли Кларк и Виктър Уутън - двама страхотни басисти. Обикаляме света от два месеца и се опитваме да представяме музиката си на хората.

В. В.: Кажи ни нещо повече за самото ви шоу. Само вие тримата ли сте на сцената?

M. M.: Не, имаме и барабанист на име Дерико Уотсън, както и клавирист, който се казва Федерико Гонсалес Пеня, така че сме истинска група, а не просто трима басисти, свирещи ниски тонове. Звученето на SMV е доста завършено и интересно.

В. В.: Как решихте да се съберете трима басисти в една група? Вдъхновението от Тримата тенори ли дойде?

M. M.: Ха-ха... В интерес на истината, когато трябва да описвам какво точно правим, обикновено казвам на хората: "Представете си Тримата тенори, само че с бас китари!" Иначе историята е следната: Преди няколко години двамата с Виктър връчихме на Стенли награда за цялостно творчество на една церемония в Ню Йорк. След като му дадохме отличието, тримата посвирихме заедно. Изкарахме си страхотно, а и хората бяха толкова доволни да видят трима от любимите си басисти на една сцена, че решихме, че може би няма да е лошо да запишем нещо заедно и да направим турне. Така бе поставено началото на SMV.

В. В.: Съществува ли четвърти басист, който би бил достоен за вашия проект?

M. M.: О, разбира се. Веднага се сещам за Джако Пасториас, който за съжаление вече не е сред нас, но бе страхотен басист... Има много басисти, които биха могли да свирят с нас, но за нас е важно друго. Стенли Кларк е един от първите басисти, изявявали са като лидери на група. Той наложи специфичното си звучене още през 70-те години. Аз започнах да правя музика, попивайки влиянието на Стенли, през 80-те, а Виктър направи същото през 90-те, така че в момента представяме развитието на бас китарата в продължение на три десетилетия на една сцена.

В. В.: Кой от другите двама ти е по-близък приятел?

M. M.: И тримата сме си много близки. Познавам Стенли, откакто бях 17-годишен. Срещнах го като тийнейджър и оттогава винаги ми е помагал много. С Виктър се познаваме от около 15 години. Хареса ми как свири и започнахме да поддържаме връзка. Откакто тримата обикаляме по турнета си станахме наистина близки.

В. В.: Планирате ли да записвате още неща заедно?

M. M.: Ами да... Вече издадохме един диск, наречен "Thunder", от който сме изключително доволни. Наскоро завършихме и работата по концертен DVD, чиято поява би трябвало да стане факт скоро. И кой знае, току виж сме записали и още някой албум...

В. В.: Знаем, че свириш още от 7-8-годишен. Постоянните репетиции не ти ли попречиха да имаш нормално детство?

M. M.: Сигурно има някои неща, които не съм успявал да правя като тийнейджър, тъй като бях много отдаден на музиката... От друга страна, музиката отвори толкова възможности пред мен, заведе ме в толкова места по целия свят и ме свърза с толкова хора, че определено си струваше усилията. Пък и не бях чак толкова изолиран от живота - вярно, прекарвах голяма част от времето с бас китарата, но играех и баскетбол, вършех щуротии с останалите деца... Детството ми изобщо не беше лошо.

В. В.: Свирил си с кого ли не по време на кариерата си, но има ли някоя конкретна личност, с която би искал да работиш, а все още не си имал тази възможност?

M. M.: Бих искал да свиря с Джон Колтрейн, но това не е възможно, разбира се, тъй като почина още по времето, когато аз самият тепърва ставах музикант... Що се отнася до живи личности - много са. Вярно, вече не изгарям от нетърпение, както навремето, когато едва дочаквах момента да свиря заедно с хора като Хърби Хенкок, Сони Роулинс или Арита Франклин, просто защото вече съм свирил с прекалено много известни музиканти. Хубавото е, че непрекъснато се появяват нови изпълнители, които харесвам, например ар енд би певеца Д'Анджело или басиста Есперанса Сполдинг... Има доста млади музиканти, с които бих се радвал да направя нещо някой ден.

Права: Тангра Мега Рок