"Aлбумът ми е в стила на Nevermore, просто малко по-фокусиран над свиренето ми."

През есента на 2008 г. соло китаристът на сиатълските метъл виртуози Nevermore издаде дебютния си солов албум, озаглавен "Zero Order Phase". Това бе една идеална причина да потърсим за коментар самия главен герой в повествованието от предното изречение - мистър Джеф Лумис...

Васил Върбанов: Хей, Джеф, къде се намираш в момента?

Джеф Лумис: У дома - в Сиатъл, щата Вашингтон.

В. В.: Как е времето там?

Дж. Л.: Днес е слънчево и приятно - не вали, както обикновено.

В. В.: Как се чувстваш сега, когато е на път да излезе първият ти самостоятелен албум, "Zero Order Phase"?

Дж. Л.: Страхотно! Отдавна исках да осъществя този си замисъл и сега ми се предостави идеална възможност, тъй като, както знаете, Nevermore бяха в почивка... Мисля, че феновете на Nevermore ще харесат албума ми, пък и мога да ги зарадвам, че след някоя и друга седмица се събираме отново, за да работим над следващия диск на групата. Възнамеряваме да възобновим и концертната си дейност.

В. В.: Преди малко повече от месец си говорихме с вокалиста на Nevermore, Уоръл Дейн, който искрено ни препоръча да чуем албума ти. Идва ред да разберем какво мислиш ти за неговия солов диск.

Дж. Л.: Много ми харесва. Мисля, че разкрива една непозната страна от личността на Уоръл. Вярно, звучи по-различно от типичния стил на Nevermore, но пък става дума за самостоятелен албум, така че всичко е окей. Определено ми харесва, пък и свиря в една от песните - "Messenger".

В. В.: В твоя албум също участват гост-китаристи, например Рон Джарзомбек от Watchtower и Пат О'Брайън от Cannibal Corpse. Защо, при положение, че ти самият си страхотен китарист?

Дж. Л.: Просто се възползвах от предоставената ми възможност да работя с двама от музикантите, с които винаги съм искал. Наистина харесвам как свирят. Пат беше част от състава на Nevermore в средата на 90-те години, а след като се присъедини към Cannibal Corpse си останахме приятели. Що се отнася до Рон, фен съм му още от ранните му дни в Watchtower. Изключително съм щастлив, че двамата записаха по едно соло в албума ми.

В. В.: Ако трябваше да сформираш 3G-проект, които китаристи би избрал?

Дж. Л.: О, труден въпрос... Ако успея да потегля на турне със соловия си проект, би било чудесно да ме придружават музикантите, които участваха в самите записи - Марк Арингтън на барабани, Рон на китара... Не знам обаче кой би бил подходящ басист...

В. В.: Чудесно, но все пак имах предвид 3G-проект, т.е. само трима китаристи.

Дж. Л.: А, това ли... Ами аз, Рон Джарзомбек и... да кажем Марти Фрийдман.

В. В.: Доколкото знам, именно ти си запознал Марти с момчетата от Megadeth преди двайсетина години...

Дж. Л.: Помните ли старата му група, Cacophony? Бях отишъл да ги гледам в Чикаго. След концерта им си поговорихме и споменах, че тъкмо съм се върнал от Калифорния, където съм се пробвал за вакантното място на китарист в Megadeth. Очите на Марти направо светнаха - изобщо не знаеше, че Megadeth правят прослушване. Аз просто го информирах за ситуацията, не съм го свързвал с Megadeth в буквалния смисъл на думата.

В. В.: Много хора считат изцяло инструменталните албуми от рода на "Zero Order Phase" за леко досадни. Какво според теб може да направи един инструментален метъл запис интересен?

Дж. Л.: По начало, целта на един такъв запис е да звучи интересно. В албума ми може и да няма пеене, но това е нещо, което исках да направя отдавна - един вид да проверя дали съм в състояние да се справя с подобно нещо... Голям фен съм на инструменталната музика откакто се помня и, както вече казах, мисля, че феновете на Nevermore ще харесат албума ми - като цяло е в същия стил, просто малко по-фокусиран над свиренето ми. Наясно съм, че хората ще имат различно мнение за диска ми, но лично аз съм доволен от резултата.

В. В.: Кой е най-добрият инструментален албум на всички времена?

Дж. Л.: Веднага бих назовал "Perpetual Burn" на Джейсън Бекър - излезе около 1988 г., когато той е бил едва 17-годишен! Не мога да не спомена и първия инструментален запис на Ингуи Малмстийн, "Rising Force", който е от средата на 80-те...

В. В.: Между другото, продуцентът на соловия ти диск, Нийл Кърнън, свири в една от песните в него, "Cashmere Shiv", която леко ми напомня на записите на Fredrik Thordendal's Special Defects...

Дж. Л.: Леле... Имам албума... Никой не ми го бе казвал досега... и го приемам като комплимент, тъй като съм голям фен на свиренето на Фредрик. В никакъв случай обаче не съм си и помислял да звуча като него - просто се опитвах да прибягвам до различни стилове и подходи в албума си и в случая Нийл просто реши да запише едно китарно соло за това парче.

В. В.: И накрая, какво да очакваме от следващия албум на Nevermore?

Дж. Л.: Истината е, че никога не планираме как ще звучат албумите ни - просто се събираме, репетираме и отсяваме идеите, които ни харесат. Вече разполагам с идеи за около 16 парчета, а конкретните ни планове са да свирим в Сиатъл този петък, следващата седмица сме в Тел Авив в Израел, след това двамата с Уоръл заминаваме в Европа, за да представим предстоящия ни концертен DVD, а в началото на есента влизаме в студио.

Права: Тангра Мега Рок