BRIAN "HEAD" WELCH

17 Ноември 2008
news page
"Мисля, че успях да се върна към тежкото звучене на Korn в соловия си албум..."

След като напусна Korn през 2005 г., китаристът Брайън "Хед" Уелч първо се отдаде на религията, след това успя да публикува цели две книги и най-сетне, през настоящата есен на 2008 г., издаде и дебютния си самостоятелен албум - великолепния "Save Me from Myself"...

Васил Върбанов: Здрасти, Хед! Къде записа този звук от пусната вода в тоалетната в края на "Flush", който чухме току що (чуй аудио файла най-долу)?

Хед: О, пускането на водата ли? Ами просто замъкнахме един микрофон в тоалетната на студиото и...

В. В.: Друго нещо, което прави голямо впечатление в дебютния ти солов албум, е невероятно доброто ти пеене. Пял ли си и преди, в години си в Korn например?

Х.: Само някой и друг бекинг вокал, нищо повече - Джонатан бе поел грижата за тези неща. Просто се опитвах да пея бекинг вокалите му от записите на живо, това е. Заех се сериозно с пеене едва след като напуснах Korn - започнах да се уча, молих се и в крайна сметка изкарах този глас.

В. В.: Знаем, че албумът ти е записан отдавна, но ти е отнело доста време да го смесиш и мастерираш. Можем ли да кажем, че албумът ти е технологичен или е по-скоро примитивен?

Х.: И двете. Изпробвах много нови неща, беше ми приятно да експериментирам, да изпробвам всичките тези модерни технологии...

В. В.: Ти си изпълнявал ролята на продуцент, нали?

Х.: Да. Вярно, доста ми помогнаха някои мои приятели, но аз контролирах целия процес. В крайна сметка, песните са мои и имах ясна представа как точно трябва да звучат. Няма как обаче да не отдам дължимото и на всички онези тонрежисьори и изобщо на хората в студиото, които знаеха как да боравят с апаратурата и всичко останало.

В. В.: В записите на албума ти участват някои страхотни музиканти, например Тони Левин и Джош Фрийз. Последният до голяма степен е част от сцената, в която си и ти, но за Тони няма как да кажем същото. Как се свърза с него?

Х.: Чрез един наш общ познат. Общо взето всеки знае кой е Тони Левин, тъй като е свирил и с Питър Гейбриъл, и с Дейвид Боуи, и с кого ли още не... Освен това мисля, че и той не по-малко от мен искаше да се включи в този проект, тъй като дъщеря му е фен на Korn. Беше адски приятно да работя с него, най-малкото защото е легендарен басист. Непрекъснато ме питаше: "Правилно ли свиря това?", а аз отвръщах: "Справяш се страхотно!" Беше забавно.

В. В.: Тони все още ли е с онези смешни мустаци?

Х.: Да, и продължава да свири на баса с прикрепени към пръстите си палки за барабани.

В. В.: Планираш турне в началото на 2009 г. Знаеш ли вече кои музиканти ще излизат с теб на сцената?

Х.: Засега съм сигурен само в един човек - Ралф Патлан, който смеси албума ми. Той ще ме придружава на турнето. Организирали сме прослушване за музиканти през декември, така че след това би трябвало да имам яснота кой ще свири с мен на турнето.

В. В.: Успя да публикуваш две книги преди да издадеш албума си - "Save Me from Myself" и "Washed By Blood". Коя е най-любимата ти книга?

Х.: О, труден въпрос... Бих казал Библията, тъй като когато я прочетох се почувствах спасен от смърт...

В. В.: Знаеш ли мнението на бившите ти колеги от Korn за албума ти?

Х.: Не, не сме се чували отдавна, но съм сигурен, че ще харесат албума, тъй като и те, и аз правим един и същи тип музика. Освен това сме си фенове един на друг.

В. В.: Защо всъщност ти бе необходимо толкова дълго време да издадеш дебютния си албум?

Х.: Защото бях концентриран над други неща. Отне ми осем месеца да напиша книгата. Освен това съм самотен баща и прекарвам всяка свободна минута с дъщеря си, за която трябва да се грижа. За капак на всичко, бях пристрастен към дрогата толкова дълго време, че ми бяха необходими няколко години, докато успея да се изчистя напълно и да се върна към нормалния начин на живот.

В. В.: Кой е бил най-големият ти порок през годините?

Х.: Пристрастеността ми към американската бира. Години наред не можех да изкарам и ден без нея. В един момент започна да замъглява съзнанието ми... Прекомерната употреба на всяко нещо е лоша, но алкохолът е по-опасен от всичко останало - води до депресия и те кара да посегнеш към наркотиците...

В. В.: Разбирам те, но в случая имах предвид пороци като алчност, гордост и пр.

Х.: Да, наистина бях доста алчен навремето...

В. В.: Добре, да се върнем към албума ти. Освен пеенето ти, впечатление правят и невероятните мелодии, дълбочината на звука, интересните идеи... Ти самият как възприемаш албума си? Гордееш ли се с него?

Х.: Да, определено съм горд с постигнатото. Харесва ми, че има много мелодия, но същевременно звучи наистина тежко. Навремето, когато бях в Korn, най-любими ми бяха най-тежките ни парчета - онези, които бяха пълни догоре с енергия. Именно те ми липсваха и мисля, че успях да се върна към звученето им в соловия си албум - вкарах доста мелодии, но без да бъдат твърде леки или лигави. Мисля, че постигнах добър баланс.

В. В.: В четвъртото парче, "Re-Bel", се чуват детски гласове. Кои са тези деца?

Х.: Дъщеря ми и още няколко хлапета, които не познавам много добре - приятелите ми ги доведоха. Просто ми трябваха няколко деца, които да пеят като в училищен хор. Забавното е, че първоначално изобщо нямах намерение да използвам гласовете им в тази песен, а за една мелодия на пиано.

В. В.: Не ти ли се струва, че звучат като ангелски хор?

Х.: Да, би могло да се каже. Харесва ми как се получи тази комбинация от наистина тежък звук и еуфоричното пеене на децата.

В. В.: Подобен похват често се среща в музиката към филмите на ужасите...

Х.: Да, именно такъв тип звучене обожавам - тайнствено и зловещо.

Права: Тангра Мега Рок

Източник: