"В "The Varangian Way" има много повече смисъл от летенето с дракони и спасяването на принцеси..."

Вокалистът Матиас "Уорлорд" Нигард представя новия DVD на финландските фолк метъл герои Turisas, “A Finnish Summer with Turisas”…

Стефан Йорданов: Причината за днешния разговор е новото DVD на Turisas. Кой всъщност е автор на идеята за това - вие самите или вашата звукозаписна компания?

Матиас "Уорлорд" Нигард: Идеята дойде от нас. Говорихме с хората от лейбъла да направим DVD, но принципно всичко стана заради факта, че предишните лета изобщо не бяхме свирили във Финландия, а всяка седмица обикаляхме Англия, Германия и всички онези големи фестивали в Европа. Почти не се прибирахме у дома. Изведнъж това лято се появи тази вълнуваща възможност да свирим на фестивали в родината си. Лятото беше много специално за нас и така решихме, че от всичко заснето ще се получи добро DVD. Освен фестивалните изпълнения, в него има и нещо като малък филм за пътуванията ни, начин да се запознаеш с групата, нещо като документална част, посветена на лятото с Turisas във Финландия. Така че идеята дойде от нас.

С. Й.: Говорим за сериозен документален филм или по-скоро хроника на забавленията?

М. Н.: И двете. Повечето документални филми, които днес правят групите са от онзи тип с лошото качество на картината и звука. Просто някой е заснел с мобилния си телефон как хората от групата вършат глупости в нетрезво състояние. Ние не искахме подобно нещо. Искахме истински филм и го направихме. В DVD-то има две основни части- документална, която проследява събитията от лятото и е около 70 мин. и концертна, която съдържа около час и половина професионално заснети фестивални изпълнения. Естествено има и разни забавни моменти, а също и интервюта. За пръв път ще имате възможност да видите бандата без грим или как се готвим да излезем на сцена, а също така и всичко което се случва зад нея. Досега знаехте за нас само онова, което медиите избутват напред- костюмите, грима и т.н. Мисля, че това е едно добро представяне на Turisas на аудиторията, при това на няколко различни нива.

С. Й.: Звучи успокоително, че не става въпрос само за пиянски изпълнения, че на хората май започна да им писва от такива неща.

М. Н.: Да...

С. Й.: Името ви се спряга сериозно в Англия. Все пак вие лично изковахте термина "Battle Metal" и дори "Metal Hammer" издадоха серия от сборни дискове под името "Battle Metal"... Смяташ ли, че това се превърна в нещо като субжанр?

М. Н.: Всъщност не, защото не знам как може да бъде дефиниран Battle Metal... Доста трудно е, но да речем, че става въпрос за смес от всички мелодични метъл стилове. В този смисъл, не мисля, че е субжанр или нещо такова. Забавно е да гледаш целия този цирк. Хората питат истински ли е бетъл метълът или не, но ако трябва да бъда честен не ми пука особено за това и не се определяме като вайкинг метъл или фолк метъл, или хеви метъл. Не знам. Опитваме се да правим музиката, която ни харесва и да държим границите колкото се може по-далеч от творчеството ни. Мисля, че е работа на онези, които ни слушат - феновете и критиците, да категоризират нашата музика, но като цяло не вярвам в категоризирането на музиката. Може би това помага да разбереш отчасти нейната същност, но със сигурност не обръщаме особено внимание на това.

С. Й.: Добре, специално за нашите слушатели, би ли направил разликата между фентъзи метъла с драконите и принцесите, като този на Rhapsody и онова, което правите вие, Turisas?

М. Н.: Мисля, че голямата разлика между нас и Dragonforce, ох, извинявай, но понеже сме на турне с Dragonforce... Та когато Rhapsody пишат за дракони и принцеси, в текстовете няма много съдържание, нещо като самоцел се получава. А драконите са много важен културен, така да го кажем, феномен по начина, по който са засегнати в древните скандинавски саги. Подобно на троловете, те са важен елемент от фолклора. В този смисъл, от гледна точка на едно евентуално социално изследване, драконите са много важни, но аз не мисля, че групи като Rhapsody гледат на нещата от този ъгъл. В нашия случай е по-различно, заради историческите елементи, които присъстват в музиката ни. Силният исторически сюжет в последния албум например го оприличава на новела. Вложили сме много време и усилия в изследването и разбирането на историческия контекст, затова когато вместихме тази история в него, се получи пълно сливане. Тази история наистина би могла да се случи на това място по това време.

С. Й.: Имаш предвид “The Varangian Way”, нали ?

М. Н.: Да. Така че имам чувството, че в "The Varangian Way" има много повече смисъл от летенето с дракони и спасяването на принцеси.

С. Й.: Всички знаем за серията драматични инциденти, които се случиха на групата през годините, като автомобилната катастрофа през 2005 г., в следствие на която Георг едва не изгуби живота си, бе хоспитализиран и в крайна сметка бе принуден да напусне групата. Поддържаш ли връзка с него и ако да, как се чувства той днес?

М. Н.: Всъщност не се чуваме често, защото тъжната истина е, че животът ни се върти около това, което правим. В нашия случай това е групата. Няколко души са свързани от ангажиментите си да пишат и създават музика. Когато не са заедно, те малко по малко губят контакт.

С. Й.: Разбирам...

М. Н.: Става постепенно... Но точно днес разговарях с него по телефона. От време на време се чуваме. Разбира се, той вече живее по много различен начин, но аз се радвам, защото продължава да работи по различни проекти. Също така той беше доста добър в записите и продуцирането. Имаше собствено студио. След две или три години пауза сега пак е започнал да работи. Използва специални мишки и клавиатури, както и разни адаптирани за състоянието му компютри. Все още може да се занимава с музика. Мисля, че най-лошото нещо е човек да се предаде на потискащото чувство, на нещастието, което го е сполетяло, защото това не води доникъде. Смятам, че той доста добре се справя с приемането на ситуацията такава каквато е и се опитва да върви напред, като дава най-доброто от себе си.

С. Й.: После, през януари 2008 вашият акордеонист Лиско изчезна в Амстердам...

М. Н.: Понеже нямахме никаква връзка с него, ние взехме решението да вземем някой друг за предстоящото турне. Имахме европейско, а през пролетта и американско турне, така че намерихме заместник в лицето на Нета Ског. След това нямаше особен смисъл в това да се връщаме назад и да нищим случилото се, защото групата в момента е много сплотена. Така че, както казах преди, по същия начин изгубихме нуждата от връзка със стария си акордеонист. Разбира се, че бяхме ядосани, но не... всъщност не сме говорили за това след случилото се. Чух от разни хора, които го познават, че се е завърнал във Финландия и работи по някакви проекти. Той винаги има един милион проекти по едно и също време, така че не знам... Той е, как да кажа... Ако някой друг от групата сега вземе, че изчезне ей така без да се обади, ще ми е много странно, но неговото изчезване тогава не дойде съвсем неочаквано, ако мога така да се изразя.

С. Й.: Да де, ама все пак е странно. Хубавото е, че поне е жив.

М. Н.: Да, да, жив е и си прави неговите си неща. Всъщност, това си беше чист късмет за нас, защото намерихме това момиче, което е много талантливо. Естествено, тя се държи по съвсем различен начин на сцена, но дава на групата много. В момента имаме група, в която всички са на едно ниво. Искаме да вървим напред и да бъдем в групата, а това е възможно най-приятната ситуация. Всеки иска да дава от себе си.

С. Й.: Какво следва нататък?

М. Н.: Много турнета. Направихме много концерти и ни предстоят още 7 месеца, така че ще сме на турне до пролетта или лятото. През следващото лято няма да участваме по фестивали, защото когато този цикъл с турнето се затвори, ще е краят на концертите в подкрепа на последния албум. После ще си вземем почивка и ще започнем записите на нов материал, което си е доста дълъг процес. Началото му ще е най-малко след 8 месеца, така че евентуален нов диск може да се очаква чак през 2010.

С. Й.: Това е новост! Значи след две години чак?

М. Н.: Да, може би звучи зле, но аз смятам, че трябва да има известно време между албумите. Искаме да осъществим прогрес и когато се появим отново, хората да си кажат, че сме направили стъпка напред. Не искаме да презапишем стария албум. Ако искахме да направим нещо близко до "The Varangian Way" като звук, щяхме да издадем нов диск тази година, но не мисля, че е много интересно да се самокопираш. Няма никакво предизвикателство в това, а ние искаме да запазим предизвикателството. Смятам, че това е ключът към успеха, който имаме. Опитваме се да се развиваме, да търсим нов ъгъл, от който да погледнем върху нещата. Ако погледнеш от финансова гледна точка, продажбите на албуми вече не значат нищо за артистите, така че начинът да оцелееш е да си непрекъснато на турне. Балансът на нещата вече не е същият, но от друга страна, аз никога не бих искал да гледам на себе си като на артист, който използва албумите си като причина да прави турнета. Турнетата са важни, но не са особено креативни.

С. Й.: Благодаря ти много. Чао.

Права: Тангра Мега Рок