"Пропуших в деня, когато откриха Лейн"

Те се "завърнаха" (или ако щете - преродиха) истински и напук на всички мрънкащи скептици, новият им албум ‘BLACK GIVES WAY TO BLUE’ е много силен. Музиката е класически Alice In Chains, а новият вокалист е свършил чудесна работа.

Това e  звукозаписният дебют на групата с Уилям Дювал, който през 2006 зае мястото на покойния Лейн Стейли и това възроди Alice In Chains.
 
Записите на диска започнаха в края на 2008-ма с продуцента Ник Раскулинез (Rush, Foo Fighters, Stone Sour).

Последният истински албум на ALICE IN CHAINS излезе през 1995-та. Лейн Стейли умря от свръхдоза през април 2002.

Колко много поводи да говорим с барабаниста на групата - ШОН КИНИ.

едно интервю на Васил Върбанов

ЗДРАВЕЙТЕ Г-Н КИНИ, КАК СТЕ?
Добре съм.

КЪДЕ СИ В МОМЕНТА?
В Лондон.

ИЗНЕНАДАН ЛИ СИ, ЧЕ НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА ФЕНОВЕТЕ ВИ СА ЗАПЛЕНЕНИ ОТ НОВИЯ ВИ АЛБУМ?
Ами, хубаво е, че го харесват. Човек никога не знае как ще бъдат приети нещата. Самите ние си го харесваме. Направихме го по същата причина, поради която винаги сме правили музика. На нас ни харесваше и се надявахме, че ще допадне и на други хора. Засега отзивите са много добри, което е чудесно.

КОГА ТОЧНО СИ ДАДОХТЕ СМЕТКА, ЧЕ СТЕ НАПРАВИЛИ ФАНТАСТИЧЕН АЛБУМ?
Както казах, първо правим музика, която харесва на самите нас, общо взето сме егоисти. Музиката трябваше да отговаря на нашите критерии за качество. Ако не се беше получило, сега нямаше да говорим за този албум.

Като се има предвид целия процес - как се стигна до тук, факта че изобщо направихме албум или че изобщо ни мина през ум да го направим, всичко това беше доста странно приключение и същевременно готино, имам предвид как нещата се развиха дотам.

Мисля че когато взехме решението на направим албума, вече бяхме наясно с нещата, имахме парчетата и т.н. След това, от демо записите до влизането в голямото студио, където чухме как нещата звучат в действителност, ни трябваха две-три парчета, за да установим, че всичко звучи супер и ще се получи.

Продуцентът ни Ник свърши отлична работа, а и всички ние участвахме дейно във всеки един аспект, което беше хубаво.

Някъде по средата на записите решихме, че....ами, не знаехме още как точно ще го разпространяваме, особено в днешно време....Дали да го издадем сами или....Накрая решихме, че ще е най-добре да подпишем с голям лейбъл, който ще може да разпространи албума навсякъде, защото групите като нас имат фенове по целия свят.

Така че по време на записите започнахме да разнасяме няколко песни по лейбълите, за да видим дали има интерес. Повечето компании харесаха материала и накрая подписахме с EMI.

ПРЕЗ 2005-ТА, ТИ БЕШЕ ТОЗИ, КОЙТО СЪБРА ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ALICE IN CHAINS ЗА БЛАГОТВОРИТЕЛЕН КОНЦЕРТ В ПОМОЩ НА ЖЕРТВИТЕ ОТ ЦУНАМИ-ТРАГЕДИЯТА. ТОГАВА С ВАС ПЯ ПАТ ЛАКМЪН ОТ DAMAGEPLAN. МОЖЕ ЛИ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ДОНЯКЪДЕ ТИ СИ ШЕФЪТ В ГРУПАТА?
Може да се каже, че всеки от нас е един вид шеф. Аз не съм шефът, просто исках да помогна на пострадалите хора, както много други.
Притежавах част от един клуб в Сиатъл и просто се обадих на разни приятели да видя дали не можем да съберем малко пари.

Първите на които се обадих бяха Майк и Джери и те хванаха първия полет за Сиатъл. Освен тях дойдоха и Мейнърд от Tool, Пат, Ан и Нанси Уилсън, Крис Дегармо, Крист Новоселич (произнася го Новоселик) и други, стана яко. Беше готино, защото не мислехме за себе си, нито за въздействието, което ще предизвикаме със събирането си и изсвирването на няколко наши песни.

Чак там осъзнахме и си казахме "е-ха", едно приятно чувство, но изпълнено и с горчивина....Казваш си: "Много е приятно че отново свиря с приятелите си, но..."  Липсата на Лейн бе голяма! Но пък всичко беше в името на благородна кауза и освен това от там тръгнахме към мястото, където се намираме в момента.

ПИКЪТ НА СИАТЪЛСКАТА ВЪЛНА БЕШЕ ПРЕДИ ОКОЛО 15 ГОДИНИ. СЕГА, КАТО СЕ ВГЛЕДАШ В ПУБЛИКАТА, ОСОБЕНО НА КОНЦЕРТИ В ЩАТИТЕ, КАК ИЗГЛЕЖДАТ ХОРАТА ОТ ОНОВА ПРОЧУТО ПОКОЛЕНИЕ "Х"?
Ами да, публиката сега е по-различна. Има от всякакви поколения, което е супер. Изненадващо е, че музиката беше предадена от едно поколение на следващото и не изчезна толкова години. Сега има 12-13-годишни и всякакви други, докато навремето беше нещо като културен феномен и повечето хора бяха на една и съща възраст, с едни и същи дрехи, нещо като движение.

Много е хубаво да достигнеш до толкова голям спектър от хора, това е най-якото, тъй като знаеш, че те идват защото се кефят на музиката, а не защото са част от някакво движение.

И ВСЕ ПАК, СИГУРНО ОТВРЕМЕ-НАВРЕМЕ РАЗПОЗНАВАШ НЯКОИ ЛИЦА ОТ СТАРИТЕ ЛЕНТИ СРЕД ДНЕШНАТА ВИ ПУБЛИКА. ХОРА, КОИТО СА ВИ СЛЕДВАЛИ НАВСЯКЪДЕ КОГАТО СА БИЛИ МЛАДИ. ВИЖДАШ ЛИ НЯКАКВА  ПРОМЯНА У ТЯХ? ТОВА ВСЕ ПАК Е ЕДИН ВИД ОГЛЕДАЛО...
Ами, всички сме поостарели, много неща се случиха оттогава. Трудно мога да направя генерална констатация. Всеки е личност сам по себе си... Някои от тях още идват, много още са с нас. Някои пък са развили други интереси. Това което забелязахме е, че в годините когато не издавахме албуми, много хора са се запалили по музиката ни, което е изключително приятно и удивително.

КАТО СТАНА ДУМА ЗА "ГОЛЯМАТА ЧЕТВОРКА" ОТ ВАШЕТО ПОКОЛЕНИЕ - NIRVANA, ALICE IN CHAINS, SOUNDGARDEN, PEARL JAM...ЯСНО Е ЧЕ ХОРАТА СЕ РАДВАХА НА ЗАВРЪЩАНЕТО ВИ И НА ТОВА, ЧЕ ГО НАПРАВИХТЕ С ЧУДЕСЕН АЛБУМ, ЗА КОЙТО НЯМАШЕ ГАРАНЦИИ, ЧЕ ЩЕ Е ТОЛКОВА СИЛЕН. PEARL JAM ИЗОБЩО НЕ СА СПИРАЛИ, ЗНАЕМ КАКВО СЕ СЛУЧИ С NIRVANA, НО КАКВИ СЛУХОВЕ СЕ НОСЯТ ИЗ СИАТЪЛ ОТНОСНО ВЪЗМОЖНО СЪБИРАНЕ НА SOUNDGARDEN?
Ами, аз не съм в тази група, така че нямам представа. Бих си радвал да се съберат за някой и друг концерт. Аз съм им голям фен и те са ми добри приятели, така че съм твърдо "за", но иначе ще трябва да попитате тях самите.

СПОРЕД ТЕБ, КОЯ СИАТЪЛСКА ГРУПА ОТ ВАШЕТО ПОКОЛЕНИЕ НИКОГА НЕ ПОЛУЧИ ПРИЗНАНИЕТО, КОЕТО ЗАСЛУЖАВАШЕ? ЗНАЕМ ЗА SCREAMING TREES, НО СЕЩАШ ЛИ СЕ ЗА НЯКОИ ДРУГИ, ЗА КОИТО НИЕ В ЕВРОПА ТАКА И НЕ ЧУХМЕ?
Ние постоянно пътувахме, така че ми е трудно да кажа. Ти току-що изреди всички групи, за които бих се сетил аз. Аз щях да кажа Screaming Trees, които според мен заслужаваха повече. Бяха невероятни. Няколко пъти ги вземахме на турне с нас и сме им големи фенове. В момента не се сещам за друга група.

ВИЕ ПОСТРАДАХТЕ МНОГО ОТ НАРКОТИЦИ - КАТО ГРУПА И ПООТДЕЛНО. СЕГА В ЕВРОПА ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ВРАГ СА ЦИГАРИТЕ. В МНОГО ОТ АКТУАЛНИТЕ СНИМКИ НА ГРУПАТА, ТИ СИ С ЦИГАРА - ТОВА ЛИ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ТИ ПОРОК В ДНЕШНО ВРЕМЕ?
Да, мисля че да. Аз дълги години не пушех. Пропуших в деня, когато откриха Лейн, което... беше много идиотско. Е, отвреме-навреме палех по една цигара, като се напия, но не бях някакъв редовен пушач. В деня, когато Лейн си отиде, открих у дома кутия цигари.

Въртях телефони, за да съобщя на всички за Лейн... Седях на пода у нас, а наблизо имаше стара кутия руски цигари, които някой си беше забравил много отдавна. Бяха застояли и изсъхнали, но аз бях толкова зашеметен, че ги подхванах. И оттогава пуша. Но това е следващото, с което трябва да се преборя - едно по едно ха-ха. Накрая ще откажа и тях.

НЕ СE НАПЪВАЙ ЧАК ПРЕКАЛЕНО.
Човек трябва да има нещо такова в живота си, нали знаеш.

ДОКОЛКОТО ЗНАМ, НОВИЯТ АЛБУМ Е ЗАПИСАН В СТУДИОТО НА ДЕЙВ ГРОЛ....
Да, така е.

ТИ, КАТО БАРАБАНИСТ, МОЖЕШ ЛИ ДА ОБЯСНИШ, ЗАЩО ТОЙ ЗАРЯЗА БАРАБАНИТЕ, ЗА ДА СВИРИ НА КИТАРА И ДА ПЕЕ ВЪВ FOO FIGHTERS?
Всъщност той винаги го е правил. Взеха го в Nirvana точно преди ‘Nevermind’ и всички бяха шокирани, защото не подозираха колко е талантлив музикант е и че всъщност е мултиинструменталист. След това Кърт се самоуби и с Nirvana беше свършено, а Дейв имаше много музика, която искаше да реализира и се зае да направи именно това.

КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ МИТ ЗА ЛЕЙН СТЕЙЛИ?
Нямам представа, не следя митовете. Аз го познавам изключително добре и не съм се интересувал от клюки. Помня как хората говореха, че бил загубил крайник или пръст или нещо такова, което е пълна глупост.

права Тангра Мега Рок