"Хората са си хора!"

Лично според нас, той е тотално луд и гениално талантлив! Някои отиват дори твърде далеч, като го наричат 'Съвременния Франк Запа'!

За първи път срещнахме името в албума на Стийв Вай - 'Sex and Religion' през 1993. Днес, ДЕВИН е на 37 години и има дълга поредица от проекти зад гърба си, като всеки от тях е блестящ по един или друг начин. За повечето от тях ще стане дума в следващите редове, но конкретният повод за този разговор по телефона е новият диск 'Addicted'!

едно интервю на Васил Върбанов

ЗДРАВЕЙ ОТКАЧЕН КАНАДЕЦО, КАК СИ?
Ха ха ха, не съм откачен. Вие как сте?

КАЖИ НИ, КАКВИ ГИ ВЪРШИШ НАПОСЛЕДЪК?
Давам адски много интервюта. Тъкмо приключих с подписването на голям брой обложки на новия албума 'Addicted'. Освен това си почиствам гаража, боря се за справедливата кауза и когато мога, се старая да правя физически упражнения.

БИ ЛИ НИ ОБЯСНИЛ КАКВО ОЗНАЧАВА КОРИЦАТА НА ADDICTED? ТОВА ЗЕЛЕНОТО ПРИЛИЧА НА МОЛИВ, НО МАЙ НЕ Е....
Винаги съм се изразявал чрез метафори и корицата на 'Addicted' не прави изключение. Общо взето, това е метафора за музикалната ми кариера. Червеният молив отляво символизира Strapping Young Lad – употребяван е и изхабен.

Синият молив отдясно символизира Devin Townsend Band - групата, която беше нова и цялостна, но някъде по пътя се пречупи. А зеленият молив в средата е метафора за настоящия ми проект от четири албума, който се нарича Devin Townsend Project и ако забелязвате, отляво на корицата има размазан лилав молив, който олицетворява борбата между Strapping Young Lad и Devin Townsend Band – синьото и червеното.

СИНИЯТ МОЛИВ ИЗГЛЕЖДА ТАКА, СЯКАШ Е В СРЕДАТА НА ИЗРАСТВАНЕТО СИ...
Мисля че е така. Пак казвам – синият символизира другата ми група, която се казваше Devin Townsend Band и беше пълна противоположност на Strapping Young Lad. Имах две групи - Strapping Young Lad и Devin Townsend Band, но чрез нито една от тях не съумях изцяло да изразя онова, което исках, така че винаги имаше борба между двете. Надявам се с новия си проект, тези четири албума, да попълня празнините.

ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ КЪМ НОВИЯ АЛБУМ ПО-КЪСНО, НО РАЗМИШЛЯВАЙКИ ВЪРХУ ТАЗИ МЕТАФОРА, НЕ ВИЖДАМ И СЛЕДА ОТ ОНОВА, КОЕТО ТИ НАПРАВИ ПРЕДИ ШЕСТНАЙСЕТ ГОДИНИ – АЗ ЛИЧНО, ТОГАВА ЧУХ ИМЕТО ТИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ. ИМАМ ПРЕДВИД АЛБУМА НА СТИЙВ ВАЙ - 'SEX & RELIGION'...
Ами, засега съм работил само по два от четирите албума от новия проект. Остават още два и смятам, че ще бъдете приятно изненадани ако търсите някаква мегафорична асоциация със Стийв Вай.

Следващият албум ще се казва 'Deconstruction' и отразява по-симфоничната страна на природата ми, както и хеви натурата на Strapping Young Lad или Ziltoid. За тази цел взимам уроци от моя приятел Стийв Вай и с него обсъждаме различни аспекти на композиране.

Така че в следващия албум ще присъстват немалко симфонични елементи, както и много китара. Затова смятам, че метафората на корицата на 'Addicted' олицетворява всичко до края на тези два албума, но не и след това. Смятам и се надявам че когато целият проект бъде завършен, почитателите ми ще имат обстойна представа за цялостната ми кариера и за това, което представлявам в момента.

 
   
Девин, снимка: Ерик Сейд

СЛЕДИМ НЕ САМО КАРИЕРАТА, НО И МЕДИЙНИТЕ ТИ ИЗЯВИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ. ВСЕ ОЩЕ ПОМНЯ ОНАЗИ СМЕШНА СЛУЧКА, КОГАТО С ДИНО КАЗАРЕС ОТ FEAR FACTORY СЕ ЛИГАВЕХТЕ КРАЙ НЯКАКЪВ БАСЕЙН И ТИ ИЗПИ ХРАЧКАТА МУ...
Хо хо хо!

ВИНАГИ СЪМ СИ МИСЛЕЛ, ЧЕ СИ ЧОВЕК С ОТЛИЧНО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР И АКО БЯХ КОМИК ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ЗА МЕН ЩЕШЕ ДА Е ГОЛЯМО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ДА ТЕ РАЗСМЕЯ...
Знаете ли, мен всичко ме разсмива. Смятам че глупостта и особено забавната глупост са последното убежище на прокълнатите. Предпочитам с някой приятел да се смеем на пръдни, отколкото да слушам най-великия философ на света да ми обяснява как е създадена вселената.

Аз съм човешко същество, сравнително интелигентно и съзидателно, сравнително талантливо. Винаги обаче ще има хора, които са повече или по-малко талантливи от мен, по-умни и по-глупави, но мен най-щастлив ме правят простите неща. Нямам елитарно отношение към смеха – ако някой се опитва да ме разсмее и действително ми стане смешно, си скъсвам задника от смях.

Не си казвам “е, това не е чак толкова смешно, колкото би могло да бъде”. Хуморът е средството, чрез което можем да общуваме помежду си. Като се има предвид, че ежедневно ни бомбардират с войни, хаос, убийства, смърт и религия, единственото което искам да правя в свободното си време е да се забавлявам и да се посмея. Не ми се гледам нищо драматично – в смисъл бих гледал някоя драма, но не ми се навлиза по-надълбоко в царството на мрака, отколкото ми се налага.

Обичам хумора и смятам, че в основата на хумора и на взаимоотношенията ми с близките ми приятели стои философията “нека да си прекарваме весело”. Смятам че всички трябва да се веселят.

ИМАЙКИ ТОВА ПРЕДВИД, НЕ НАМИРАШ ЛИ ПОРЕДИЦАТА 'МОНТИ ПАЙТЪН' ЗА ЯРЪК ВРЪХ В ОБЛАСТТА НА КОМЕДИЯТА?
Да, разбира се, 'Монти Пайтън', естествено!!! Вчера например един приятел ми изпрати снимка от Нет-а, която направо ме уби. Беше фото на английската кралица, седнала заобиколена от своята лична гвардия и всички те имат абсолютно сериозен вид, само че на един от тях, който седи точно до кралицата, му се е повдигнала шотландската пола и му висят шнура и камбаните.

Е, казвам ви, в продължение на десет минути направо се скъсах от смях. Велика снимка, защото онзи изобщо не подозира нищо, всичките са с адски строги изражения, а до кралицата стои някакъв, чийто топки висят отвън.

Никога не знам какво точно ще ме разсмее. Понякога някой ми казва “виж това, ужасно смешно е”, а на мен не ми се вижда смешно... Не мисля много по въпроса, какво ме разсмива и какво не, всичко е относително, въпрос на гледна точка. Важно е и в какво настроение си.

Има едно американско издание  - 'The Onion', сатиричен вестник. Понякога го отварям и всяка една статия ми е смешна, но има и дни когато всичко вътре ме депресира, тъй като е прекалено истинско. Всичко зависи от настроението ти и мисля, че е страхотно когато в живота си имаш хора и ситуации, позволяващи ти да се откъснеш от напрежението.

КАТО СПОМЕНА КРАЛИЦАТА, ЗНАМ ЧЕ КАНАДСКИЯТ ХИМН СЕ КАЗВА 'О, КАНАДА!' СЛУЧВА ЛИ СЕ ОБАЧЕ, ВСЕ ОЩЕ ДА ПЕЕТЕ И 'БОГ ДА ПАЗИ КРАЛИЦАТА'? ПИТАМ ТЕ, ЗАЩОТО НЕЩО МАЙ ПРОПУСНАХ ОТ СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИЯ НА КАНАДА.
О, аз не искам да създавам впечатлението, че и аз съм в час с това, което става по света, защото не съм. Не мисля че съм пял националния химн на Канада поне от трийсет години. За мен ХОРАТА СА СИ ХОРА, независимо дали са от Канада, Щатите, Белгия или Австралия - има добри хора, има и идиоти. Съжалявам, че го представям така опростено, но определено не ставам сутрин с химна на уста.

'PEOPLE ARE PEOPLE' – ИМА ТАКАВА ПЕСЕН НА DEPECHE MODE. ТОВА МЕ ПОДСЕЩА, ЧЕ ТИ БЕШЕ КАЗАЛ, ЧЕ НОВИЯТ ТИ АЛБУМ 'ADDICTED' Е ПО-МЕЛОДИЧЕН И ТАНЦУВАЛЕН – ТОВА УМИШЛЕНО ЛИ Е ИЛИ ПРОСТО ТАКА СЕ ПОЛУЧИ?
Не прекарвам много време в планиране каква точно ще бъде музиката ми. Всеки мой нов албум е реакция спрямо предишния.

Преди 'Addicted' беше албумът 'Ki', който бе по-спокоен и леко странен. Много ми допадна, но щом го свърших, си казах: “е, това го направих, време е за нещо ново и различно”.

Когато започнах да пиша 'Addicted' не съм си мислел “сега ще напиша нещо танцувално”, а просто такъв тип музика ме вълнуваше по това време, вероятно съм слушал някой техно албум, който ме е заинтригувал, или пък съм бил запленен от някакво съчетание от цветове или пък елементи от дадена философия.

И когато събера всичко това в едно, всички тези елементи допринасят за настоящия ми творчески мироглед. И когато се прочистя от тях, щом завърша албума 'Addicted', това не означава, че спирам да се интересувам от тези неща, но просто съм се преситил от тях и самата природа на характера ми ме тласка към други по-различни неща, към които внезапно проявявам интерес.

Следващият албум става израз на следващата поредица мои интереси, в резултат на което музиката си остава все толкова пречистваща. Това го доказва и албумът, върху който работя сега – 'Deconstruction' – той е абсолютна противоположност на Addicted, така че основата е в корените. Дали като творец съм осъществил връзка с нещо искренно и нещо изпълнено със страст и т.н. И ако е така, естетиката няма значение, може да е танцова музика, дет метъл, кънтри – каквото и да е, пак ще идва от мен, пак ще си бъда аз. Така че Addicted е просто още един нюанс на това, което правя през последните двайсет години. 

ВИНАГИ СИ СЪЗДАВАЛ ВПЕЧАТЛЕНИЕТО, ЧЕ СИ ХИПЕРАКТИВЕН. КАКВИ НАРКОТИЦИ ВЗИМАШ ТЕЗИ ДНИ?
Преди три години отказах всичко. Отказах марихуаната, алкохола, кафеина, порнографията, изобщо всичко. Не бих заповядал на всеки да го направи и не бих тръбил, че например бирата е нещо лошо. Няма нищо общо с това.

Става дума по-скоро за самосъхранение. Установих, че тези ми навици са изкуствен начин да се справям с нещата, в резултат на което онова, което първоначално започна като отдушник, се превърна във фактор, допринасящ за параноята ми и липса на контрол не само върху мен самия, но и върху творческия ми процес.

Към какво съм пристрастен сега ли? Знам ли...към наровете.... Много време прекарвам в Интернет... Обичам горещи вани, да ходя на плаж, изобщо аз съм скучен пич. Що се отнася до това дали съм хиперактивен, не бих казал, че съм...

За интервюта като това определено имам нужда от специална настройка и да бъда сто процента в час, защото човек е отговорен за изказванията си и с този Интернет ако кажеш нещо без да мислиш, то ще цъфне в някой уебсайт и после ще се чувствам тъпо, така че винаги трябва да съм нащрек и съсредоточен. Но в ежедневието си обичам да гледам телевизия и да се моткам...

Девин, снимка: Ерих Сейд

FAITH NO MORE ОПИСВАТ ТОВА СЪСТОЯНИЕ МНОГО ДОБРЕ В СВОЯТА ПЕСЕН 'MIDLIFE CRISIS'...
Ха ха, е, мен определено още не ме е ударила критическата възраст. Имам го в плановете си, но все още ми е рано. Просто когато отказах алкохола и наркотиците установих, че без тях животът ми е прекрасен.

ПОПИТАХ ТЕ САМО ЗАЩОТО САМИЯТ АЗ СПРЯХ ДА УПОТРЕБЯВАМ ПРЕДИ ОКОЛО ПЕТ МЕСЕЦА И СЕ ЧУВСТВАМ ДОСТА ДОБРЕ...
О, разбира се, Боже мой, естествено. И вероятно изглеждаш по-млад и денят ти минава по-леко. Всичко е въпрос на самосъхранение.

Някои хора постоянно използват трезвеността си като някакъв коз, натякват на околните “вижте ме, вижте колко велики неща  правя, и вие трябва да правите като така” и така-нататък. Но всеки е различен. В крайна сметка ако светът, който си си изградил те кара да се чувстваш неудовлетворен и не докосваш хората с творчеството си, трябва да се замислиш защо точно го правиш.

Хората често злоупотребяват с алкохол защото са имали тежко детство или пък имат някакви други лични проблеми, които е лесно да забравят чрез алкохола. Според мен човек изпитва страх от това да се погледне в огледалото и много хора го избягват. От друга страна много хора пият вино за вечеря просто защото им харесва, което е окей. За всеки е различно.

ХУБАВОТО ПРИ ПИЕНЕТО, ОСОБЕНО НА ВИНО, Е ЧЕ ТИ ПОМАГА В ОБЩУВАНЕТО С ХОРАТА. ИМА ЕДНА СИЛНА АНГЛИЙСКА ПОГОВОРКА: “ПИЯ ЗА ДА НАПРАВЯ ДРУГИТЕ ПО-ИНТЕРЕСНИ”.
Смятам че има какво да се каже относно противопоставянето между умереност и абстиненция. Когато си пиян, ти си пиян и точка – това е лесно. Ставаш сутрин, удряш едно питие, после си сипваш още и още, и още и още.

Да си въздържател също е лесно. Да, трябва да минеш през прочистването на токсините и така-нататък, но всичко е съвсем ясно – не пиеш и това е. Когато ти предложат питие, отказваш и точка. Трудното е да си умерен, защото, за да си умерен, трябва добре да познаваш себе си, да си знаеш границите.

При мен е следното – ако някой ми предложи чаша вино, аз си казвам: “Окей, имах тежък ден, правих много неща, боли ме главата, стресиран съм, така че ще си пийна едно”. Сипвам си една чаша вино и постепенно изпивам цяла бутилка. На другия ден изпивам още една бутилка. Три месеца по-късно съм в абсолютно същото положение. От това ми става ясно, че не съм умерен човек и имам много път да извървя преди да успея да стана такъв, ако изобщо успея.

Така че, това дето пиеш, за да ти бъдат другите по-интересни... Да, може, но то е все едно да кажеш “вкарах си само главата на петела, така че не се брои”. Мисля, че за всичко може да се намери оправдание и колкото и някои да твърдят, че пиели, за да “направят околните по-интересни”, аз пък смятам, че пияниците като цяло са доста безинтересни.

Когато се откажеш от наркотиците и алкохола, минаваш през период, когато нямаш никакъв обществен живот, нямаш среда и купоните вече не са ти забавни. С течение на времето обаче, срещаш други трезвенници, които са забавни и чрез новопридобитото си самочувствие откриваш, че имаш много различни опции. Смятам че в трезво състояние съм много по-продуктивен, отколкото когато съм пиян или друсан, защото не се съмнявам непрекъснато в себе си и това е защото вече имам друго самочувствие.

Знам, че ще има много хора, които няма да харесат сегашната ми музика толкова, колкото онази, която съм правил пиян или друсан, и това е окей, защото те за пръв път са ме чули в онези състояния, наясно съм с това е го приемам. Но ще има и немалко хора, които ще харесат новият мен, така че всичко е въпрос на гледна точка.

ВРЕМЕ Е ДА ПОГОВОРИМ ЗА НОВИЯ АЛБУМ - 'ADDICTED'. ПРЕЗАПИСАЛ СИ ПАРЧЕТО 'HYPERDRIVE' ОТ АЛБУМА 'ZILTOID' (2007). ПРИ ТОВА С УЧАСТИЕТО НА АНЕКЕ ВАН ХИЙРСБЕРХЕН, ЗАЩО?
Когато правех албума 'Ziltoid', целият онзи период от живота ми бе белязан от хаос, промени в личния живот и драматизъм – типичните неща, които те сполетяват докато записваш албум.

По време на този период на лично пречистване, написах и 'Hyperdrive!'. Помня, че когато я направих, тя не си пасваше съвсем с останалите песни в албума. Открих начин да я вплета вътре и ми се струва, че се получи добре, беше нещо като преходно парче. Но си останах с мисълта, че е трябвало да я включа в друга група песни, подобни на нея. Прибрах тази мисъл в дъното на съзнанието си.

След това обаче, АНЕКЕ пристигна в моя свят. Стана по много интересен начин – тя ме изненада с имейл, който гласеше: “Казвам се Анеке, ето ме, пея Hyperdrive на живо с моята група. Обади ми се ако искаш да работим заедно”. 

Не знам дали вярвам в съдбата, но ми се видя твърде интересно съвпадение, че става въпрос именно за единственото парче от 'Ziltoid', което ми се искаше да бях представил по различен начин. Не, че не ми хареса как стана в 'Ziltoid', защото това там е уникална версия. Всъщност тя отразява началната ми идея за тази композиция.

Но когато чух Анеке, си казах: “може би този път ще мога да запиша парчето с живи барабани и т.н.”. Струва ми се, че когато хората презаписват песни, те ги правят горе-долу същите, но версията с Анеке е толкова различна, че според мен си струваше.

ВРЕМЕ ЗА ЕДИН ДЕЛИКАТЕН ВЪПРОС -  ЗНАЕМ, ЧЕ СИ ГОЛЯМ ПРИЯТЕЛ С FEAR FACTORY. ВЪПРОСЪТ Е ДАЛИ БЪРТЪН И ДИНО НЕ ТЕ ПОКАНИХА ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИШ КЪМ ТЯХ, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ НОВИЯТ ИМ БАРАБАНИСТ Е ДЖИЙН ХОГЛЪН?
Ето какво мога да кажа за Fear Factory: ...Първо – обичам Strapping Young Lad, обичам Джийн. По мое мнение, той e може би най-невероятният барабанист на тази планета. Байрън – и него го обичам. Джед е изумителен. Обичам ги всичките. Имах своите причини да прекъсна Strapping Young Lad, обяснявал съм ги хиляди пъти и сега няма да се повтарям. Така или иначе, обичам тези пичове.

Що се отнася до FEAR FACTORY... Аз съм фен на тази група още от първия им албум, 'Soul of a New Machine'. Не обичам да оплювам хората, но ще ви кажа какво е моето мнение по въпроса и то е следното – мисля че Дино е невероятен китарист, с дясната си ръка той произвежда звук, от който аз години наред съм бил повлиян. Така че да чуя нови Fear Factory рифове от Дино, за мен е прекрасно. Бъртън и Дино заедно звучат като FEAR FACTORY, нали така?

Реймънд и Крисчън са страхотни, те бяха важна част от FEAR FACTORY, особено стилът на свирене на Крисчън или пък отличителните барабани на Реймънд. Въпреки това, още щом чух новото парче на FEAR FACTORY- 'Powershifter' се изумих - смятам, че е размазващо! Така че не знам какво да ви кажа.

Бих искал да мога да кажа нещо негативно, но на мен ми звучи като FEAR FACTORY плюс Джийн Хоглън и Байрън Страуд и не виждам колко по-яко от това може да бъде?!?

ЗНАЧИ НЕ СА ТЕ КАНИЛИ В НОВАТА ГРУПА?
О, не, определено не. Аз не бих могъл да пея във FEAR FACTORY. Първо нямам такъв гърлен глас като Бъртън, а и той си е гласът на FEAR FACTORY. Не са ме канили, а и честно казано, не бих могъл, просто защото съм толкова зает с други неща, иначе бих бил силно поласкан от подобна покана.

Изопачих въпроса ви, за да дам друг отговор, за което се извинявам. Искам само да кажа, че според мен новите им неща са велики и им желая грандиозен успех.

МИСЛЕХМЕ СИ СИ, ЧЕ ТИ БИ БИЛ ИДЕАЛЕН ПРОДУЦЕНТ ЗА ТЯХ. НО ТИ ВЕЧЕ КАЗА, ЧЕ СИ ТВЪРДЕ ЗАЕТ С ДРУГИ НЕЩА...
Бих могъл да ги продуцирам, но като им слушам новите записи, определено нямат нужда от мен. Те са взели правилните решения за тях и аз съм взел своите за себе си. 

права Тангра Мега Рок