Едно адски дълго интервю с хипнотичния вокалист и танцьор...

Вокалистът на популярната английска група се включи на живо по телефона във вечерното шоу на Насо Русков - 'Мотел Хентай' този четвъртък.

Поводът за диалога е новият албум на STEREO MC's - 'Emperor's Nightingale', но не е ясно, в каква посока може да се отплесне...

Предстои да разберем.

едно интервю на Насо Русков

ЗДРАСТИ РОБ, КЪДЕ СИ СЕГА?
В момента съм в Нотингам.

ДОКОЛКОТО ЗНАМ ТОВА Е РОДНИЯ ТИ ГРАД.
Да, прибрах се за два дни.

МАКАР ЧЕ ВСЪЩНОСТ ВИ ИМАТ ЗА БАНДА ОТ БРИКСТЪН...
Е, да, нали живеем в южен Лондон от доста време. Така че общо взето Брикстън е нашият дом. Но все пак е хубаво да се връщаш и там, където си се родил. Винаги е добре да го правиш. Така възстановяваш връзката с корените си.

КАЖИ КАКВО НОВО В ЛАГЕРА НА STEREO MC'S.
Ами, преди две-три седмици издадохме нашия нов албум - 'Emperor's Nightingale'. Цяло лято обикаляме по турнета - фестивали, концерти и така-нататък. Сега отново сме в студио за няколко седмици, работим върху някои неща.

ТОЛКОВА СКОРО СЛЕД ИЗЛИЗАНЕТО НА АЛБУМА?
Ами да, човек постоянно пише музика. Така би трябвало да бъде - непрекъснато да си продуктивен. Предстоят ни някои неща и изпробваме някои нови идеи, за да подобрим концертното шоу. Искаме да направим нещо яко, за да може, когато дойдем в Европа през декември, да представим на хората едно специално шоу.

'EMPEROR'S NIGHTINGALE'...ТОВА НЕ Е ТИПИЧНО ЗАГЛАВИЕ ЗА АЛБУМ НА STEREO MC'S. КОЙ ГО ИЗМИСЛИ И КАКВО ОЗНАЧАВА?
Хаха, ами...Олеле! Да ти кажа честно, този албум също не е типичен Stereo MC's албум. Така че заглавието му отива. То се роди когато нашите мениджъри дойдоха в студиото, за да им разкажем за новата музика и какво означават парчетата. Докато им обяснявах за песните, им споделих, че в периода, когато пишехме една от тях, вечерно време четях една приказки на децата си. По-конкретно 'Славеят на китайския император'.

Това е древна китайска приказка. Тогава всички казаха: "Това звучи добре за име на албума." - понеже търсехме име, а това беше запомнящо се. Макар че първоначално не възнамерявахме да кръстим албума така, цялата идея на приказката се върза много добре с него, защото в приказката славеят губи умението си да пее, когато го затварят в клетка. Щом излиза на свобода и може да пее за хората, той отново намира гласа си. Създавайки този албум, решихме коренно да променим метода, по който работим. Допреди това винаги правехме адски много тракове с музика, след което се опитвахме да измислим вокали, които да запишем върху тях.

С този албум обаче, решихме да пробваме джем сешъни с различни хора, да родим вокална идея редом с груб музикален пасаж, след което да превърнем този зародиш в завършена песен. Нещо като завръщане към извора. Към начина по който навремето си започнал да правиш музика, с една китара и глас. Беше нещо такова.

КОГАТО СЛЕД 'CONNECTED', СЕ ЗАВЪРНАХТЕ С 'DEEP DOWN & DIRTY', ОТНОШЕНИЕТО НА ПРЕСАТА КЪМ ВАС БЕШЕ МНОГО НЕГАТИВНО. ВСЕ ПАК ВИЕ ПРОДЪЛЖИХТЕ НАПРЕД, ИЗДАВАЙКИ АЛБУМИТЕ 'PARADISE' И  'DOUBLE BUBBLE'. ИМАШЕ ЛИ МОМЕНТ, В КОЙТО ВИ ИДВАШЕ ДА ЗАРЕЖЕТЕ ВСИЧКО И ДА СЕ ПРИМИРИТЕ С ТОВА, ЧЕ НА НЯКОИ ХОРА ПРОСТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ УГОДИ И ТОВА Е?
Всеки човек, независимо с какво се занимава, си има своите върхове и спадове. Когато ние започнахме да се занимаваме с музика всичко беше като една мечта - нещата които искаш да правиш са като една голяма мечта. Всеки ден си мечтаеш какво искаш да постигнеш и направиш. Аз някакси така и не успях да загубя това чувство, тази мечта. И няма голямо значение какво ми говорят другите за нея.

Още от самото начало съм бил изправен пред много негативизъм. Още като малък и израствайки винаги съм се сблъсквал с това - независимо дали идваше от преподавателите в училище или от музикалната индустрия.

Например учителите ми смятаха, че "тровя атмосферата", когато си занесох китарата в училище, за да я покажа на всички и да им кажа "ей, вижте каква китара имам". По-късно, в реалния живот, срещаш хора - например музикални издатели и така-нататък - които ти казват, че ако не си направил нещо съществено до 25-годишна възраст, значи вече си твърде стар и по-добре да забравиш.

Ако слушаш всички тези хора, никога няма да направиш нищо. Вместо да им слушаш глупостите, ставаш един вид бунтар, взимаш отрицателната енергия, преработваш я в положителна и я използваш като вдъхновение за твоя собствена мотивация. Реших че това е важен урок за мен до края на живота ми - да не обръщам особено внимание на чуждото мнение, било то добро или лошо. Просто да използвам енергията, която те бълват към мен, за да мотивирам себе си.

И ето, че стигаме до 'Deep, Down & Dirty'. Честно казано, опитах се да не му мисля много. Мисля че след 'Connected'...Смятам че по принцип в живота, е важно човек да не лети в облаците, а да бъде здраво стъпил на земята. Музикалната индустрия много я бива в това да....как да го кажа....бива я в това да "заразява" хората. например един добър, истински творец, който прави прекрасна музика бива заразен от вируса, който индустрията пуска, за да човърка егото му. И така този артист стига до един момент, в който всичко се превръща в пълна боза. Затова е важно постоянно да се връщаш на земятаи да продължаваш да правиш музика - музиката, която ти искаш да правиш, а не която другите ти казват, че би трябвало да правиш. Намирам че до ден-днешен повечето хора, които пишат рецензии за албумите ни, постоянно споменават 'Connected'.

Това ми говори две неща. Едното е, че явно 'Connected' е бил доста добър албум, след като не могат да спрат да говорят за него. Другото е, че може би ако бяхме пуснали следващия албум или новия под друго име, чудя се дали тогава същият журналист нямаше да има съвсем друго мнение. Понякога хората си създават мнение преди изобщо да са чули музиката ти. Ако не знаеха, че това сме ние, може би щяха да изразят съвсем друго мнение.

НОВИЯТ АЛБУМ Е ФАНТАСТИЧЕН И ДОСТА ПО-РАЗЛИЧЕН ОТ ДОСЕГАШНИТЕ ВИ НЕЩА. СМЯТАШ ЛИ, ЧЕ СТЕ ИЗНЕНАДАЛИ НЯКОИ ХОРА?
Хммм, да. Някои със сигурност. Или им харесва адски много, или не знаят как да реагират. Това го разбирам. От друга страна се радвам, че направихме онова, което чувствахме. Важно е това, което правиш да ти носи заряд и вълнение. Това става като си сменяш методите и постоянно учиш нови номера, преоткривайки наново музиката.

Когато направихме групата, това бяха ранните дни на хип-хопа, по времето на 'Rebel Without a Pause' на Public Enemy. Тогава трябваше да забравиш всичко, което знаеш за музиката до този момент и да започнеш отначало. По един странен начин ние направихме това с новия албум - зарязахме обичайните си методи и правехме неща, които обикновено никога не правим - джемове с други музиканти.

Аз не чета много интервюта. За мен важното е да бъдеш верен на това, което ти подсказва сърцето. Трябва да слушаш него и инстинктите си. Колко пъти съм го писал в текстовете си - че трябва да следваш инстинките и собствения си път. Важното е да не им изневеряваш. Иначе по-добре да отидеш да работиш за British Telecom или за правителството.

А аз не се захванах с музика, за да стигна до там. Аз правя музика, за да мога да правя онова, което искам. Имам същото усещане за музиката, което вероятно има един свещеник или монах, когато се моли на Бог. Същото е - музиката е моята религия. Така че трябва да следваш сърцето си.

МУЗИКАТА НА STEREO MC'S ВИНАГИ ТЕ КАРА ДА ТАНЦУВАШ, НО ТОЗИ ПЪТ НЯКОИ ОТ ПЕСНИТЕ НОСЯТ МНОГО ПО-ГОЛЯМА ДЪЛБОЧИНА. КАТО НАПРИМЕР ЕПИЧНАТА 'BOY'. В НЕЯ УЧАСТВА ДЖЕЙМИ КАЛЪМ. КАК РЕШИХТЕ ДА РАБОТИТЕ С НЕГО?
Това се случи, защото измислих основната тема у дома, на пианото, на което дъщеря ми се учи да свири. Дойде ми идеята и я записах на с един портативен микрофон, който притежавам. Честно казано, звучеше малко недообработено. После парчето беше готово, записано, но ни се стори, но ни се стори, че нещо го спъва. Тогава нашият мениджър предложи да извикаме Джейми Калъм да запише пианото, за да видим дали това няма да "отвори" песента. Той познава Джеми и го извика много бързо, само след няколко часа беше в студиото. Аз му показах партията и той ми каза, че само човек, който по принцип не е пианист би могъл да измисли такава невъзможна за изсвирване партия. Той обаче, успя да я изсвири и смятам, че донякъде това наистина "отвори" парчето и го направи по-приятно за ухото.

В началото не бях особено въодушевен от тази идея, защото ми се струваше, че ще отнеме от характера на песента, но когато правиш музика трябва да си с отворено съзнание, да се вслушваш и в другите и да пробваш нови идеи. Ако не се получат, здраве да е! Но няма как да разбереш докато не опиташ.

АЛБУМЪТ ИЗЛИЗА ОТ ЛЕЙБЪЛА !K7. В ТЕЗИ ТРУДНИ ЗА ЗВУКОЗАПИСНИТЕ КОМПАНИИ ВРЕМЕНА, КОЛКО Е ДОБРЕ ЗА ЕДИН АРТИСТ ДА БЪДЕ С !K7 - ЕДИН ЛЕЙБЪЛ, КОЙТО НЕ РАЗПОЛАГА С МИЛИОНИ В БАНКАТА, НО ПЪК Е МНОГО УВАЖАВАН?
Те всъщност са много добри в промотирането на албума и умеят да го вкарват на места, където ние не можем. Факта че всички имат респект към тях е нещо хубаво. Радвам се, че работим с такъв лейбъл.

ВИЕ НАВРЕМЕТО НАПРАВИХТЕ И ЕДИН "DJ KICKS" ЗА ТЯХ...
Именно, така че сме свързани с тях отпреди. Често, когато видя че някой албум е издаден от лейбъл, който харесвам, го прослушвам. Щом знам че даден лейбъл по принцип издава свястна музика, винаги им прослушвам най-новите неща. Невинаги ми харесват, но винаги ги чувам. Харесвам !K7 като лейбъл и макар да не са пълни с пари, те знаят как и къде да промотират музиката ти.
Винаги стигат до точните хора и, в известна степен, човек не може да иска нещо повече от това.

СВИРИЛИ СТЕ В БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ЧЕТИРИ ПЪТИ, АКО НЕ И ПОВЕЧЕ. ЧУВСТВАТЕ ЛИ СЕ У ДОМА, КОГАТО ИДВАТЕ ТУК?
Да, определено. Чудесно се разбираме с българската публика. Винаги когато свирим в България се получават от онези концерти, които те карат да настръхнеш от вълнение, има някакво електричество. Това е защото хората в България искат да бъдат забавлявани и да си тръгнат от концерта изтощени.

Именно такава публика обичат Stereo MC's - хорат, които са готови да се впуснат в музиката, не знам по какъв друг начин да го опиша. Искат да се гмурнат в музиката. не са дошли, за да ни изучават, критикуват или тълкуват музиката ни по интелектуален начин.

Просто търсят енергията. И в това е смисълът на всичко, според мен. Човек иска да усети енергията на едно живо шоу - тя е най-важното нещо. Няма как да я получиш от youtube, нито пък от концертен запис, или поне много рядко. Няма как да я усетиш чрез телевизора. Трябва да си там, на място, да укетиш атмосферата на събитието.

ВИЕ ВИНАГИ СТЕ БИЛИ ГОЛЕМИ ПРИЯТЕЛИ С HAPPY MONDAYS. В НАЧАЛОТО НА 90-ТЕ НАПРАВИХТЕ ЕДНО ТУРНЕ, ЗА КОЕТО СЕ НОСЯТ ЛЕГЕНДИ. КАКВО ПОМНИШ ОТ ОНЕЗИ ВРЕМЕНА?
Всъщност, ние направихме доста турнета с Happy Mondays. Не беше само едно, поне три бяха. Ходихме заедно в Щатите, също обикаляхме Великобритания заедно. Това бяха страхотни турнета, много приятни. Единственото което помня е, че ужасно се забавлявах на сцената. Цареше супер атмосфера. И нали знаеш поговорката: "Онова което се случва на турне и в тур буса, си остава там." Не е редно да вадиш кирливи ризи и така-нататък.

В крайна сметка те бяха адски готини хора и се отнасяха към нас с огромно уважение, въпреки че ние бяхме съпорт-а, ние откривахме концертите. Не всички са като тях. Много групи ти саботират саундчека и гледат да направят така, че да имаш кофти звук.

ТАКЪВ ЛИ БЕШЕ СЛУЧАЯТ КОГАТО ОТКРИВАХТЕ ЗА JANE'S ADDICTION? ДОКОЛКОТО ЗНАМ, ЛИЧНО ПЕРИ ФАРЕЛ ВИ Е ПОКАНИЛ НА ТУРНЕТО....
Да, точно така. Те бяха окей, не ни създаваха проблеми. Имаше няколко случки с други групи, но няма да казвам имена.

Всеизвестно е, че обикновено съпорт групата свири при намален звук и така-нататък. Ние сме заплашвали, че ще си тръгнем от дадено турне още в началото, ако не ни гарантират пълната мощност на звука. Накрая те или се навиват, или ние просто си тръгваме. Това е положението.

Защото когато свириш на концерт, ти искаш да късаш глави. Ако това няма как да стане, ние не свирим.

права Тангра Мега Рок