ЛЕВОН МАНУКЯН е изгрялата звезда на българската диригентска школа. Той не само ще дирижира Оркестъра на Държавна опера Пловдив на концерта на PARADISE LOST на 20 септември, но и аранжира техните песни (за тази цел) заедно със своя колега ГЕОРГИ МИЛТИЯДОВ (на снимката долу). 

ЛЕВОН не работи за първи път по подобен проект - миналата година получи горещи поздравления от супергрупата ASIA за своите оркестрации, а преди написа името си в историята и като диригент в шоутата на ТАРЯ ТУРУНЕН, ФИШ и ANATHEMA. 

На да говорим с него за това, което предстои - PARADISE LOST в Античния театър на 20 септември 2014.

едно интервю на Васил Върбанов 

Какво е усещането преди концерта?

Когато работиш с големи имена, усещането е страхотно, защото техният артистизъм и магнетичност са съчетани с безупречен професионализъм и дисциплина. Това носи спокойствие и сигурност, че нещата ще се получат както трябва. Същевременно преди самия концерт вълнението зад кулисите расте с всяка минута от прииждащата "на талази“ публика, от еуфорията на феновете, дошли от различни краища на света, от атмосферата на нетърпеливо очакване и радостно предчувствие за празник.

Когато светлините угаснат и настъпи моментът, в който излизам на сцената, усещането е неописуемо: ярки прожектори, възторжени викове и аплаузи на многохилядна публика, огромен оркестър, който очаква да го поведеш и велика група, на която ще партнираш!…  Електричеството, което се е събирало до този момент, възпламенява искрата на творческото вдъхновение… и магията започва! Който не е стъпил поне веднъж на такава сцена, не може да разбере какво е.

С какво са по-различни песните на PARADISE LOST от тези, които си аранжирал досега?

Определено PARADISE LOST бяха голямо предизвикателство за мен и моя колега – ГЕОРГИ МИЛТИЯДОВ. Да оркестрираш метъл е нещо много по-различно от това да оркестрираш рок. А стилът между дет метъл и готик поставя трудната задача пред оркестратора да запази максимално неговата специфика и същевременно да му придаде истинско симфонично звучене. Границата на това взаимодействие е изключително тънка и тук се проявява майсторството и усетът на оркестратора.

Искам да отбележа и нещо много важно – за да се успее с подобна задача, оркестраторът трябва да познава и харесва този стил и същевременно да владее законите на симфоничната драматургия. Музиката на PARADISE LOST е истински кипеж от звуци и взрив от емоции, затова решихме да включим в партитурата смесен хор, който да придаде на оркестрацията мащабност и блясък. Силно се надявам, че ефектът ще е много силен и PARADISE LOST, както и техните фенове ще останат очаровани от новата звучност.



Кои инструменти доминират в оркестровите аранжименти?

За този стил музика се спряхме основно на медната група в симфоничния оркестър, която използваме в пълния й състав: 4 валдхорни, 3 тромпета, 3 тромбона и 1 туба. Разбира се, не можем да се лишим от основното ядро на оркестъра – струнно-лъковите инструменти; не сме пропуснали и дървените духови, тимпаните и акустичния роял. С една дума –  класически състав на оркестъра, в който някои групи имат по-голяма роля – в този смисъл споменах на първо място медните инструменти.

Ролята на смесения хор също е много важна, тъй като той има както хармонични, така и темброви задачи – човешкият глас въздейства изключително силно и ние много разчитаме на него.

Коя е групата, която мечтаеш да аранжираш с оркестър?

Винаги съм търсил големите предизвикателства и затова една от мечтите ми е да направя симфонични аранжименти за Мерилин Менсън. Това е музикантът, който успява да взриви публиката с ритъм, текст, музика и провокиращо поведение, като че ли изпитвайки границите на нейната поносимост към експериментите. Много се надявам един ден да имам възможност да работя и с него.

Фен ли си на PARADISE LOST?

Като професионален музикант през годините съм се научил да не ставам фен на каквото и да е и да не си създавам идоли. Смятам, че всеки творец трябва непрекъснато да се развива, да търси образци, които го превъзхождат и да се стреми да ги достигне, както и да работи с големи таланти, за да стане част от изкуството им.

Когато ми предстои сътрудничество с една група в подобни проекти, най-напред аз се запознавам обстойно с нейното  творчество. В случая мога да кажа, че определено съм впечатлен от музиката на PARADISE LOST. Постарах се да изслушам максимално повече техни албуми, да усетя мисленето им, водещите линии, характерните им изразни средства.

Това ми беше необходимо, защото оркестраторът в един вид съавтор, който трябва да синхронизира работата си с идеята и спецификата на групата. Високо оценявам творчеството на PARADISE LOST и разбирам защо са на върха толкова години. Пожелавам на повече хора да се докоснат до тяхното изкуство!