Сензационният DEVIN TOWNSEND PROJECT ще се представи за първи път на живо у нас - на 22 септември 2017 в Античния театър в Пловдив.

Цели девет месеца преди шоуто, самият ДЕВИН ТАУНЗЪНД пристигна в България, за да снима къс филм, с който ще представи на феновете по света Пловдив, Античния театър и българското вино.

Междувременно, музикантът даде серия интервюта за големи български медии, като (естествено) посети и студиото на радио ТАНГРА МЕГА РОК.

Говорим за бъдещия му концерт у нас, за предстоящия му нов студиен проект, за уроците от шоубизнеса и много други.

Вижте и снимките на ЕЛЕНА НЕНКОВА в специалната ГАЛЕРИЯ. 

едно интервю на Васил Върбанов и Васко Райков

слушайте тук

Здравей, Девин! 

Как си, приятелю?

Много добре, а ти?

Всеки ден е безценен дар! 

Кажи какво ти предстои. Чухме, че готвиш много интересен проект. Последният ти засега, разбира се, е албумът Transcendence...

Планирам куп неща. Следвам нещата в посоката, в която те ме водят. 'Transcendence' беше много хубаво преживяване за мен. Гледайки назад в миналото си, си дадох сметка че в досегашното ми творчество има определени неща, които са ми помогнали да си спечеля собствена публика и същата тази публика ми позволява да правя по-експериментални неща като например 'Casualties of Cool', 'Ghost' и така-нанатък.

С 'Transcendence' се постарах да представя възможно най-добрата версия на DEVIN TOWNSEND PROJECT за момента, като включих в творческия процес и другите от групата заедно с влиянията им, както и външен човек, с който си поделихме тонинженерските и продуцентски функции и заедно смесихме албума. Целта беше да постигнем нещо по-хубаво и мога да кажа, че се гордея с този албум. 

След този проект обаче, усещам нужда да разперя криле в друга посока и да направя нещо коренно различно от всичко, което съм правил досега. Искам да оползотворя целия "комплект" от умения, които имам в съвместен проект с голяма част от артистиге, с които животът ме срещна през годините. Идеята е да сътворим нещо наречено 'The Moth'....

То се роди в главата ми като симфония, но работейки с оркестратора през изминалия месец, осъзнах че онова, което ми се отдава повече, като че ли е да  напиша цял един мюзикъл, обединяващ моята творческа естетика и класическата оркестрова музика, и с тема, която в есенцията си е непродаваема.

Идеята е да направим нещо като изявление в подкрепа на творческата свобода и да покажем какво е способна да постигне една група артисти изправена срещу индустрия, която понастоящем сякаш възнаграждава и подкрепя единствено онова, което се продава.

Това е голямо предизвикателство и има два варианта: или да се превърне в най-мащабната идея, която някога ме е осеняла - проект с оркестри, хорове, актьори, визуални ефекти и така-нататък, или просто да бъде поредният албум, който правя в моето мазе. Така че, времето ще покаже. Надявам се при следващата ни среща да имам повече яснота относно това.  

В каква степен участват в творческия процес останалите от групата? Казвал си неведнъж, че всеки допринася с нещо, особено що се отнася до 'Transcendence', но в крайна сметка бандата носи името DEVIN TOWNSEND PROJECT…

Ами, процесът е същият, както винаги, тоест аз композирам всичко. Конкретно в последния албум, с изключение на песента 'Failure', която написахме заедно, процесът бе същият що се отнася до раждането на музиката. Разликата тук беше в артикулацията. Когато им занесох музиката вместо да им наредя "ето точно как трябва да бъде изсвирена", разглеждахме заедно всяка отделна партия, като аз им обяснявах защо съм я написал по този или онзи начин, след което им казвах: "Вече дълго време работите с мен, затова бих искал да чуя вашето мнение за това как можем да подобрим материала".

Един от най-добрите примери за това е солото в парчето 'Stormbending'. Аз им казах: "Това е структурата, тези са нотите и ето как трябва да звучи. Аз обаче сега искам да се съсредоточа върху следващото парче, понеже ми дойдоха идеи за него, затова вие, Дейв и Майк, моля вземете тези ноти и тази структура, и направете същото това нещо по-интересно отколкото е в момента."

По-късно те се върнаха с нещо много яко, изградено върху онова, което им бях дал първоначално. Тези пичове свирят с мен от години и познават отлично стила ми, така че за всички ни беше много ползотворно да поработим по този начин. 

Предвид че следващият проект ще е коренно различен от досегашната ти работа, най-голямото предизвикателство като че ли няма да е в композирането на музиката или измислянето на образите, а най-вероятно в продуцирането му, нали така? 

Определено. Смятам обаче, че основното в идеята на този проект е да участват артисти и музиканти, които наистина вярват в него. Познавам адски много хора, които са изключително добри в работата си. Някои от тях участват в холивудски филми и продукции, но на повечето им е дошло до гуша от ужасната бюрокрация там.

И тъй като сме приятели, или пък сме работили заедно по други неща, намирам че всички те много силно подкрепят идеята ми и искат да се получи нещо фантастично. Особено ако в основата на всичко е да покажем, че не си длъжен да се съобразяваш с посочените тесни параметри и можеш да правиш изумителни неща без да се вместваш в сковаващите рамки на комерса.

Забравих да уточня, че колкото и различен да е този проект, в основата си той пак трябва да е много куул и да се хареса на пазара, в който аз се целя. Аз не го правя за да провокирам или да съм страшния пич с мюзикъла - искам да го направя, защото смятам че проектът и участващите в него, имат страхотен потенциал, и определено имат какво да кажат. 

В нашето радио винаги сме те наричали "Франк Запа на 21-ви век". Най-големият въпрос обаче, е защо вие музикантите правите това, което правите. Дали това е вашият начин на общуване с останалите, или просто изпитвате вътрешна нужда да създавате музика? 

Най-вече второто - това е непреодолим импулс. Дали идва от здравословно място е друг въпрос...Както казах в една друго интервю, това като че ли е единственият начин, по който мога уверено да изразявам себе си. Каквото и да е, важното е да правиш нещо, за да не се застояваш в така-наречената "зона на комфорта".

Винаги се старай да се развиваш! Иначе животът ти ще мине без изобщо да си живял. Да документираш живота си чрез музика е просто част от цялостния ти стремеж към развитие. Няма основателна причина за това, може да е някакво психично отклонение, кой знае...На мен обаче ми е любимо, обичам да забавлявам хората и да изразявам вижданията си, велико е. Обичам да приобщавам и публиката към идеите, които изразявам. 

Що се отнася до сравненията с Франк Запа, чувствам се поласкан от тях, особено предвид факта, че неговото име е като запазена марка, стояща зад толкова много проекти. По отношение на творческия процес обаче, нямаме нищо общо, тъй като за разлика от мен, той знаеше какво прави хаха! 

С две думи - правя музика защото е fucking велико и ми е адски любимо! 

Досега не беше идвал в България. Кажи как ти се вижда, след като вече цели два часа си тук? 

Като че ли трябва да прекараш повече от няколко часа в дадена страна, за да добиеш някакво обективно впечатление. Засега мога да кажа, че хората изглеждат много истински и искрени, което според мен е най-важно. Не желая да общувам с някой, който ме лъже. Дори някой да не ме харесва, искам да го знам. Не обичам неискрени хора, а доколкото виждам тук хората не се преструват. 

Просто сме много добри актьори...

Не вярвам. Мисля, че по-скоро сте лоши актьори и това най-много ми харесва. 

Да поговорим за предстоящия през септември спектакъл в пловдивския Античен театър. Кое ти се вижда като най-голямо предизвикателство в цялото това нещо?  

Всеки проект има своите предизвикателства и те невинаги са очевидни, а се явяват в процеса на работа. За всички проекти мога да кажа едно - винаги приветствам предизвикателствата. Харесва ми да правя неща, които на пръв поглед изглеждат невъзможни. Така че, каквито и предизвикателства да има, нека заповядат! 

В youtube има едно видео, озаглавено 'The Vocal Range of Devin Townsend'. Наистина ли си толкова добър певец? 

В никакъв случай. Но пък имам много силна воля. В главата ми звучи онова, което искам да направя и просто го правя. Ако имам 60% успех, съм щастлив. 

Как ти се вижда сегашното поколение на двайсет и няколко годишните? Наричат ги поколението със "здравите палци", защото рядко се отделят от телефоните си...

Ами....

Имах предвид как ти се виждат от музикална гледна точка? 

А, добре, така може. Струва ми се, че за тях музиката не е толкова важна, колкото беше за нас. Това е защото си имат интернет и понеже има много повече начини да станеш известен, отколкото по наше време. Когато ние бяхме млади и зелени, един от малкото начини да се прочуеш беше да пееш или да свириш на някакъв инструмент, или пък да станеш актьор. Сега има толкова много пътеки към славата, че музиката не е чак толкова важна за хората. 

Можеш да станеш известен дори само като пръднеш. 

Ако знаех това навремето, щях да се преориентирам незабавно. Та, ще ми се да бях по-наблюдателен, за да дам по-подробен отговор, но наистина нямам представа. Просто гледайки собствените си деца, ми се струва че музиката вече не играе такава важна роля. Това вероятно може да се обясни и с факта, че в днешно време е доста по-лесно да я правиш. Така или иначе, това не променя моята лична връзка с музиката, която е много силна. 

Може ли да се каже, че твоето участие в албума на Стийв Вай - 'Sex & Religion' промени живота ти? 

Боже мой, и още как! 

Това отвори ли много врати пред теб? 

Естествено. Във всеки един смисъл. Научих всичко което исках да правя, разбрах и какно не искам. Това приключение беше повратен момент в живота ми. Допреди това свирех в разни местни групички и си правех скапаните демо записчета. После изведнъж се оказах в Ел Ей, возех се в лимузини и ядях странни екзотични храни увити в екзотични обвивки...Представата ми за света тотално се промени, всичко в живота ми се промени. Сега мога да кажа, че ми беше колкото готино, толкова и гадно. 

Тъкмо слушаме парче от този албум, на което ти си съавтор. Казва се 'Pig'. Интересно дали в него можем да открием обяснение за влечението ти към търсенето на прасешки органи в кантонски ресторанти...

Хахах, нека си говорим направо. С теб винаги си казваме истината, нали така? 

Така е.

Той намеква за един разговор, който имахме по-рано, когато му разказах как преди две години бях в Китай и ядох прасешки анус. Беше женска, дори не й запомних името. 

Всъщност има го и в нашите ресторанти тук. 

Значи си го виждал? Даже си го ял! Значи ЗНАЕШ! А се направи, че за пръв път чуваш! Ама вие наистина СТЕ актьори! Боже мой! 

Хаха, нали ти казах. Сега бих искал да благодаря на майка си, на моите продуценти и така-нататък....

Хахах, може би онзи албум на Стийв Вай е бил знамение...Ето, в него се говори за секс и религия, теми които със сигурност са потискащи за повечето от нас...После пък за прасета, което означава, че на едно друго ниво, Стийв е знаел, че един ден, когато съм на 44 години, аз ще....

Внимавай какво си пожелаваш, момче!

Да, внимавай какво си пожелаваш, за да не се окажеш в Шънджън със свински гъз в уста! 

Между другото, шоуто в Пловдив се случва благодарение на отличните ни взаимоотношения с твоя мениджър - господин Анди. 

Господин Анди! Ей, Анди? Да видим дали мога да го призова. Чрез таз магия призовавам те от нищото да се явиш пред нас, ти, Анди Фароу, от Обединеното Кралство!  С нас ли си вече?

АФ: Едва едва. 

Доста от неговите групи свириха в Античния театър: Katatonia, Opeth, Anathema, Paradise Lost. Имал ли си възможност да говориш с някой от тях за това място? 

Да, тъкмо снощи говорих с Ник Холмс от PARADISE LOST. Първоначално разговорът не беше за театъра. 

То е ясно, бил е за Анди. 

Да, за Анди беше. Но след това Ник ми каза за Пловдив: "Страшно ще ти хареса. Това е едно от най-великите преживявания, които ние сме имали, а и хората там са супер." 

Това беше веднага след като му пратих снимка на Анди, която бях минал поукрасил с фотошоп. Бях превърнал Анди в тлъст дъртофелник, който с много обич кръстих Гризуолд. Доста се посмяхме с Ник. 

Ти видя снимката, нали? Как ти се стори?

АФ: Да, видях я. Не ми хареса особено. 

Анди, кажи ни как се работи с нестандартен артист като Девин? 

АФ: Основното при работата с Девин е, че понякога се налага да търся пари за част от проектите му. Ето например, последните му два албума имат добри продажби и той цъфна при мен с думите "а сега искам да правя мюзикъл" и ми прати едно парче, което, между другото,  още не съм чул, но ще го слушам в самолета. Аз обичам артистите ни да имат пълната свобода да творят каквото пожелаят.

Мисля че Девин има сериозна подкрепа от своите фенове, а се харесва и на метъл нърдовете. Стоят твърдо зад него каквото и да прави. Дори неща като 'Casualties of Cool', което беше албум в стил американа, но го имаше в Metal Hammer, така че...От личен опит мога да кажа, че в дадени моменти се налага да го обуздавам и да му казвам "нека се съсредоточим върху едно конкретно нещо", тъй като той постоянно се вихри в купища проекти, което разказва играта на бюджета ни.

Кампанията която проведохме чрез Pledge ясно показа, че феновете са готови да го подкрепят и че съществуват алтернативни варианти за финансиране на проекти. Принципно Девин би представлявал абсолютен кошмар за един музикален лейбъл. Тъкмо след два дни имаме среща с нашия лейбъл и ако им влезем с приказки за симфонии и мюзикъли, те ще ни попитат: "Добре де, а кога ще е готов следващият поп рок албум? Къде са радио хитовете?" 

Занимаваш се с музика вече над две и половина десетилетия. Кой би казал, че са най-добрите ти приятели в музикалния бизнес, или просто от други групи? 

Честно казано, имам само няколко приятели. Естествено, имам адски много познати, но близките ми приятели са една шепа. Мисля че така е най-добре. Нямам доверие на хора, които са близки приятели с половината свят. Не ми се ще да назовавам конкретни имена, защото тогава става едно такова: "Хей, много съм гъст с един пич от една много известна група, може и да сте ги чували...."

Действително имам двама-трима много добри приятели и често се чувам и с тях, което е рядкост в този бизнес. Струва ми се, че тепърва да се сприятеляваш с някой, когато вече си на години, е пълна лудост. Просто защото вече не си готов да търпиш всякакви идотщини от приятелите си. Когато си 40-годишен и някой те излъже, директно си казваш "майната му на тоя, нямам време за такива като него". 

Помня че преди двайсетина години на някои компакт дискове имаше лепенки с надпис "произведено в Канада", като знак за добро качество. 

Сериозно?

Да, не помниш ли?

Не. 

Имаше ги върху албумите на Тhe Tea Party например.

Като знак за качество?

Да, с кленовото листо. 

Значи имаш предвид ето това. (Показва татуировка "Канада" на прасеца си). Виждаш ли? Знак за топ ниво! 

Rush са символ на канадския успех в рок музиката. После имаш Краля на радиовълните Брайън Адамс. След това Аланис Морисет, както и The Tea Party и, разбира се, Девин Таунсенд. Кой още? The Bachman-Turner Overdrive… 

Честно казано, никога не съм бил тясно свързан с канадската музика. Да, харесвах Rush, но не бях луд по тях. Triumph не ми бяха любими, нито пък All-anus Morissette…

Колко иронично.

Мдам. Много харесвах Nomeansno, те бяха яки. Зверски си падах по Dayglo Abortions от Виктория. 

Voivod?

Така и не ги разбрах. Има една група на име Propagandhi, те са готини. Никога не съм определял музикалния си вкус според марката. Примерно да кажа "слушам само канадски рок", или пък "слушам само Nickleback”…абсурд. Харесвах каквото си искам. Като малък слушах какво ли не! Слушах предимно групи от Великобритания. И Jane’s Addiction! Тях ги обожавах! 

Заради многопластовия звук ли?

Не, заради Пери Фаръл, който използваше много ехо ефекти и пееше фалшиво. По същата причина харесвах и Кей Кей Даунинг от Judas Priest. Той праскаше някоя фалшива нота, не знам дали нарочно или не, например в парчето 'Sinner' - Кей Кей удря нещо фалшиво, а ехото продължава да го върти и разнася. 

Същата история с Пери Фаръл - звучи някакъв мажорен акорд и той забива отгоре фалшив тон, който ехото разнася и продължава да върти, като почти насила натрапва и превръща грешката в нещо много яко. Страшно харесвам това превръщане на грешното в правилно. Ако има как да определя бъдещия си проект, то е че с правилната презентация и правилната естетика, можеш да превърнеш поначално грешното в правилно. 

Господа, благодаря ви за това интервю. Един последен въпрос: защо по дяволите си се навлякъл с тази българска народна носия? 

Тази на мен ли? Реших че няма друг начин щом ще се интегрирам в местната култура. В момента ми е леко неудобна, но мисля че когато излезем довечера хората ще оценят усилията, които съм положил. 

Изключително много харесвам песента 'From the Heart' от последния ти албум. 

Аз също. Припевът и цялостната структура са взети от една песен, която чух по време на йога клас. Свързахме се с Фондация 'Кришна Дас', за да ни дадат разрешение да я интерпретираме. когато за пръв път чух готовата песен, не знам защо, но буквално се разплаках. Затова се радвам, че и ти усещаш парчето, тъй като този припев беше много важен за мен. Приятели, всички ние сме хипари, усеща се във въздуха на това помешение!

Peace, brother! 

слушайте тук

Там лудият канадец се сработи впечатляващо с гениалния китарист и барабаниста ТЕРИ БОЗИО (ФРАК ДЗАПА) и басиста ТИ ЕМ СТИВЪНС.

След това, за да избяга от сянката на ВАЙ, той продължи с проекта STRAPPING YOUNG LAD, а след това като ДЕВИН ТАУНЗЪНД и с актуалния DEVIN TOWNSEND PROJECT.

Известно време работи и с басиста ДЖЕЙСЪН НЮСТЕД (METALLICA) и винаги привлича около себе си супер музиканти.

Често наричат ДЕВИН ТАУНЗЪНД - 'ФРАНК ДЗАПА на 21 век', но самият той скромно отлонява сравнението и стеснително приема множеството награди - няколко 'Джуно' в Канада, както и различни престижни отличия в Европа - на Metal Hammer, Prog mag и други.

DEVIN TOWNSEND PROJECT се очаква с нетърнпение и от години от феновете у нас. Тази мечта ще се сбъдне на 22 септември 2017 в Античния театър.

Пловдив - европейска столица на културата 2019!