DREAM THEATER издадоха своя нов студиен албум 'A View From The Top of The World' и той веднага получи възторжени оценки в целия свят (прочетете).  

Повод е и за голямо световно турне, което през пролетта ще премине и през България.

Албумът е № 15 в дискографията на прочутата американска прогресив група и е вторият, който тя издава от InsideOut Music/Sony Music. 

Няколко седмици преди официалната му премиера говорим с китариста ДЖОН ПЕТРУЧИ, който е и основният продуцент на записите, но публикуваме разговора чак сега.

едно интервю на Васил Върбанов

СЛУШАЙТЕ ТУК

Заглавието на новия ви албум е "Гледка от върха на света", като предполагам сте го писали докато сте се укривали в някое подземно помещение...(часове преди нашия разговор Ню Йорк е ударен от супер силния ураган Айда)

Да, точно така, хаха.

Кой измисли това заглавие?

Дойде от мен, след като написах текста към епичната композиция “A View From The Top of The World”. Прекарах седмици умувайки върху името на албума. Имах най-различни идеи, но нито една не ми се струваше напълно подходяща. Един ден си казах „всъщност това парче има жестоко заглавие и би било уместно да кръстим целия проект на него, тъй като е и най-дългото и епично в албума.“ Когато предложих това на останалите от групата, всички одобриха идеята. 

Следващият въпрос може и да ти се стори леко детински. Става дума за първия сингъл, “The Alien”. Това е нещо, което всички се питаме още от малки - а самият ти вярваш ли в съществуването на извънземни, или това е просто метафора? 

Всъщност в тази песен не се говори за извънземни, а за тераформиране, за това как човек напуска тази планета и се преселва на друга, където самият той е извънземен. Иначе съм убеден, че не сме единствената форма на живот. Не може да няма и други, предвид колко огромно нещо е вселената! 

Е, поне ние се надяваме да е така, тъй като мястото, което обитаваме напоследък все повече се влошава...

Да, така е, хаха. 

Усещаш ли вече така-наречената следродилна депресия, или очакваш да те удари след официалното излизане на албума?

Интересно е, че повдигаш тази тема, защото винаги щом приключа работа по един такъв голям проект, особено предвид факта, че съм и негов продуцент, което означава, че ролята ми далеч надхвърля самото композиране и записване на материала, бих казал че...да...

Ти си първият, който някога ми е задавал този въпрос и мога да кажа, че определено има нещо такова! Тоест, след като си свършил цялата работа и си предал завършения продукт, идва момент когато се питаш „добре де, ами сега какво?“ За щастие мисля, че това вече премина и сега просто нямам търпение албумът да излезе и хората да го чуят.  

Някакви притеснения относно това как ше реагират критиците, или по-скоро си убеден, че сте създали нещо наистина добро? 

Честно казано, смятам че свършихме чудесна работа. Според мен албумът звучи страхотно. Материалът е много силен и всички свирим на върха на възможностите си. Странно е, защото когато записваш албум, винаги се раздаваш докрай, даваш най-доброто от себе си. Въпреки това нямаш гаранция как трудът ти ще бъде приет от широката публика.

Конкретно за този албум, смятам, или поне се надявам, че много ще се хареса на феновете, тъй като е класически DREAM THEATER. Самите ние сме адски развълнувани от сътвореното и аз нямам търпение албумът да излезе. Не е като да сме поели в някаква експериментална насока, с която да подлагаме на изпитание очакванията на феновете ни. Това е един много „дрийм тиътърски“ албум, каквото и да означава това...

Напоследък ми прави впечатление, че в YouTube е пълно с 11-12-годишни хлапета от цял свят, които още от ранна възраст владеят различни инструменти почти до съвършенство, поне що се отнася до технически умения. Вече е пълно с такива виртуози, но за да правиш изкуство трябва и душа – не може само с техника. Затова искам да те попитам откъде черпи душа новият DREAM THEATER?   

Абсолютно си прав за това, което казваш относно техническите умения и то важи за всички инструменти, не само за китарата. Ако говорим конкретно за рок китара, „шред“ и така-нататък, то онова, които ние поставихме като ниво преди години, сега вече го владеят 7-8-годишни деца. В днешно време летвата е толкова висока, че вече дори не е изненадващо когато попаднеш на някое хлапе-виртуоз.

Ти обаче, говориш за емоционалната връзка между човек и музика, която според мен е в основата на всичко. Откъде идва? Ами, знам ли...Ако сте творческа личност, някой, който е привлечен от изкуство и занаятчийство, и от това да изразява себе си по начин, различен от реалното говорене...чрез някаква форма на изкуство, независимо дали е музика, танц, рисуване или театър, тогава сте в състояние да осъществите емоционална връзка с друго човешко същество и потенциално с публика...Реално, това е същността на всичко.

За себе си знам, че колкото и да обичам технически съвършеното свирене и владеене на инструмента, на мен лично то ми омръзва много бързо ако към него няма нещо, което да ме докосва и емоционално. Това е много важно! 

А откъде идва то? Нямам идея, добър въпрос... Но знам, че целта е осъществяването на връзка между теб и сътвореното, въздействието му върху теб. Дали откликваш емоционално когато гледаш дадена картина или фотография, или слушаш определена музика...Трябва да има нещо повече отвъд това просто да възкликнеш „ехаа, на тоя как му летят пръстите по грифа на китарата!“

Откъде идва това според теб – от главата или от сърцето? Или от двете?

От разума или от сърцето? Предполагам, че много хора биха казали от сърцето. Вероятно е съвкупност от двете. Според мен идва от твоята душа, от твоето същество...

Не искам да звучи прекалено екзистенциално, но смятам че творческите личности притежават някакво неуловимо, нематериално качество, което им позволява да сътворят от нищото нещо – било то музика или изобразително изкуство – и да го представят пред останалия свят, така че то да окаже емоционално въздействие върху други хора и да ги накара да се почувстват по определен начин.

Откъде идва това? Трудно е да се каже – от сърцето, от разума, от душата...според мен от всички тези места.

 

През последното десетилетие все по-често се говори за това колко успешно поддържаш тялото си в чудесна физическа кондиция. Според мен много хора забравят какво са казали древните гърци, а именно, че духът и тялото са неделими.

Лично за мен, ритъмът на една тренировка съдържа в себе си много от така-наречения ДЗЕН ЕФЕКТ на себеоткриване и дори пречистване.Интересно ми е дали и ти виждаш нещата по този начин, или за теб това са просто физически упражнения за трупане на мускулна маса?  

О, абсолютно съм съгласен с теб. Винаги съм казвал, че тренировките, били те с тежести или кардио, съдържат елементи, изискващи дисциплина, постоянство и поддържането на форма – същите качества, които трябва да притежаваш при овладяването на който и да е музикален инструмент.

Процесът е същият – трябва да си постоянен, да отделяш много време на това, да следваш внимателно формата и да си максимално дисциплиниран. Винаги съм твърдял, че двете неща са взаимно свързани и затова обичам да тренирам.

Ясно е, че физическите упражнения ти помагат да поддържаш добра кондиция и с напредването на възрастта са особено полезни за тялото и духа, но аз винаги съм усещал, че освен това има и пряка връзка между тренировките и свиренето на китара, особено усъвършенстването на уменията – то изисква същите усилия, фокус и съсредоточаване. 

Ако преди две години някой те беше попитал дали предпочиташ свиренето на живо или работата в студио, вероятно би се замислил преди да отговориш. Как би отговорил на този въпрос сега?    

Хаха! Е, сега бих казал, че ужасно много ми липсва свиренето на живо! Толкова отдавна не съм го правил! 

Разкажи ни за предстоящото турне.

Да, разбира се. За DREAM THEATER това ще е първото турне от февруари 2020 насам.Изгаряме от желание отново да потеглим на път. Турнето започва в Северна Америка, където вече можем свободно да концертираме. За останалия свят все още не е толкова лесно, но го планираме и стискаме палци скоро да посетим всички страни, в които редовно свирим. Що се отнася до репертоара, включили сме материал, който досега не сме изпълнявали на живо, както и много музика от новия албум естествено. Нямаме търпение да започнат лайфовете! Лично аз, след като през изминалите шестнайсет месеца записах и издадох един солов албум, един с LIQUID TENSION EXPERIMENT и един с DREAM THEATER, сега искам само едно – да свиря пред публика!  

За последно свирихте в България през юли 2019. По това време стана някакво недоразумение, в резултат на което много хора очакваха да изпълните целия албум 'METROPOLIS', по повод 20-годишнината от появата му на бял свят. Тези неверни слухове не тръгнаха от групата, нито пък от нас като местен организатор. В крайна сметка имаш ли представа кой ги пусна? 

Да, помня че нещо такова се случи на онова турне. Беше странно, защото по едно време ние действително правихме турне по повод 20-годишнината от издаването на 'METROPOLIS pt2 SCENES FROM A MEMORY'. Успоредно с това, обаче, имахме и фестивални участия, където нямаше как да изпълним този репертоар. Според мен у мнозина се създаде объркване относно кое беше самостоятелен концерт на DREAM THEATERи кое – наше фестивално участие.

Ако ме питаш чия беше вината за това, не бих могъл да кажа точно, но що се отнася до нас – до групата, то ние много ясно обявихме къде какво ще свирим. Възникна някакво объркване, може би сред част от промоутърите, или пък между букинг агенцията и промоутърите, нямам представа къде се е прекъснала връзката. 

Вдигна се много шум, тъй като това се случи в над двайсет европейски държави! 

Да, беше наистина странно. Не съм сигурен откъде дойде този срив в комуникацията. В интерес на истината аз дори не знаех за това, докато хора като теб и някои други не ми казаха, че феновете се чувствали излъгани и така-нататък...Тогава за пръв път научих какво се случва!  

Тъй като това не се случи на територията на Съединените Щати, няма как да се обърнем към ФБР. Може би трябва да потърсим съдействие от ЦРУ...

Точно така, хаха! Честно казано, такива неща много ме огорчават, защото когато си в група, искаш отношенията между групата и феновете винаги да са максимално добри и да бъдат изградени върху взаимно доверие. За съжаление отвреме навреме се случва нещо подобно, което винаги ме разстройва.  

И накрая нека се върнем към заглавието на новия ви албум, 'A View From The Top of The World'…Да не би да съдържа лек нюанс на арогантност, в смисъл дали не намеквате, че сте топ групата на света? 

Хахаха! Е, надявам се, че не! Определено не! Нищо подобно. Тази песен всъщност е за всички хора по света, които имат стремежа и желанието да правят наистина необикновени неща – такива, каквито самият аз никога не бих си помислил да предприема.

Говорим за хора практикуващи слаклайнинг, летене с уингсют, гмуркане в дълбоки пещери или пък изкачват Еверест. Тези хора за водени от стремежа да видят неща, които никой преди това не е виждал. Те искат да са първите, които достигат до подобна точка, откъдето имат такава гледка към света.

Така че името на албума е метафора и означава да си първият, който вижда нещо, невиждано от останалия свят. В никакъв случай не съм се опитвал да бъда арогантен, хаха. Доста забавно беше, че ти хрумна, обаче!    

DREAM THEATER ще свирят в София на 30 май 2022 със специален гост ДЕВИН ТАУНСЪНД.

Концертът в Зала 1 на НДК е по покана на радио ТАНГРА МЕГА РОК - билети ще откриете в системата на www.Eventim.bg, както и онлайн ТУК.