Всичко е наред - точно завършихме първата част на турнето, с което запълнихме голяма част от миналата година - направихме 120 концерта. И сега, образно казано, се оправям с прането, гледам да се заредя със сън и се потготвям за последната част на обиколката. Започваме в Австралия и ще завършим в София, като межудременно ще минем и през София. 

 

 

Заради ковид, бях принуден да работя съвсем сам, така че албумът е буквално солов. Изсвирих всички инструменти и направих записите сам. Сам написах и песните - единствената помощ отвън, която получих, беше от ТИМ ПАЛМЪР (U2, OZZY, PEARL JAM), с когото навремето работихме и с HIM. Той смеси 'Neon Noir', а мастерирането направи ДЖЪСТИН СТЪРТЦ в Щатите. Но всичко останало си го направих сам.

Щом завърших албума, започнах да търся музиканти за концертната банда. Тя е по-различна от схемата на HIM, защото имаме двама китаристи и нямаме клавирист. Така че използваме малко backing tracks, а с двамата китаристи се получава чудесно взаимодействие. Можем да изпълняваме на живо песните по-близо до оригиналите, отколкото някога сме можели с HIM. Исках групата ми да е малко по-различна.

 

Да!

 

 

О, да, със сигурност. Според мен за всички хора по света, като че ли основното лошо нещо с този ковид беше фактът, че всички бяхме в депресия и сякаш някакъв голям зловещ тъмен облак беше надвиснал над главите ни. Не мисля, че това беше лесно за някого.

 

Все още нямам представа. Обичам да живея без да знам какво ме очаква зад ъгъла.

 

 

Да. През последните години прекарвам цялото си време фокусиран в 'Neo Noir'. Първо завърших записите, след което събирах групата, така че имах много работа по този проект. Беше страхотно! Но не обичам да правя всеки път едно и също нещо, така че ще бъде добре да намеря нова гледна точка и нов ъгъл.

Обаче все още не знам какво би могло да бъде това. И точно това е най-хубавото - аз нямам постоянна група и мога да правя каквото си поискам. В този смисъл имам усещането за свобода! Сигурен съм само, че ще се занимавам с музика, защото това е единственото нещо, което знам и умея да правя. 

 

 

Да, но все пак има свобода и свобода. Така че, нека го кажа по друг начин - хубаво е да бъдеш в положение, в което никой не те ръчка - "кога ще тръгнем пак на турне", "кога пак ще записваме"? Освен това нямам и звукозаписна компания, която да ми оказва някакъв натиск. Това е много положително нещо и ми дава възможност да се концентрирам в същественото. А най-същественото в момента е да довършим турнето. 

 

 

Не, чух ги за първи път още преди да започнем турнето 'Neon Noir'. Музиката им ми хареса, но вече бяхме избрали за първите концерти една исландска група - KAELAN MIKLA. Взехме ги и на турнето в Европа и в Северна Америка преди година - миналата пролет.

След като то свърши исках да променя някои неща и имахме късмет, че ZETRA се оказаха на разположение, а освен това имаха нов издателски договор и точно преди Коледа издадоха нов сингъл. Те са страхотна група - имаме много общи неща. В тях се усеща много TYPE O NEGATIVE или THE CURE - имат усет към мелодиите и меланхолията. 

Звучат по-различно от моята група, но се допълваме наистина добре. Свирихме на няколко концерта заедно около Нова година - дори и едно клубно шоу в Хелзинки. И на публиката много й хареса. Така че турнето ни заедно с тях ще бъде чудесно. 

 

ХОРАТА НА ТВОЯТА ВЪЗРАСТ В ЕВРОПА ИМАТ СКЛОННОСТ ДА ГОВОРЯТ, ЧЕ ИМ ЛИПСВАТ 90-ТЕ. ЧУВСТВОТО ЗА СВОБОДА НА ОНАЗИ ЕПОХА - БЕРЛИНСКАТА СТЕНА БЕШЕ ПАДНАЛА, РОДИ СЕ КОНЦЕПЦИЯТА, ЧЕ ЖИВЕЕМ В 'ГЛОБАЛНО СЕЛО' И ТАКА НАТАТЪК. И ТИ ЛИ СИ ТАКА ИЛИ ЖИВЕЕШ С ДНЕШНИЯ ДЕН? 

Не, на мен май повече ми липсват 80-те. Те са десетилетието на моето детство, а освен това обичам музиката на 80-те - беше толкова цветна. По онова време се появиха музикалните телевизии и филмите бяха страхотни. Имаше много нови неща за едно дете през 80-те.

През 90-те бяха тийнейджърските ми години, а според мен, когато си на онази възраст, независимо в кое десетилетие или в кой век живееш, винаги ти е трудно. А и не мисля,че 90-те бяха по-добри. Да не говорим, че и началото на новия век беше хубаво, като започнем от 2000 натам.

Така че, не мисля, че 90-те са били специални или по-специални от някое друго десетилетие. Често гледаме назад изпълнени с носталгия колко хубаво е било в миналото. Но в крайна сметка, като се замислиш по-сериозно, винаги сме имали проблеми - глобални и всякакви други - пандемии, войни, политическа нестабилност и така нататък. Хубавото на хората е, че успяват да забравят лошото и да си спомнят само добрите неща. 

 

 

Социалните мрежи започнаха през 90-те, но се наложиха истински след 2000. Кога започна Facebook? Никога не съм бил част от него. Проблемът със социалните мрежи, според мен, е в това, че те не ти оставят време за друго, освен за това да бъдеш в социалните мрежи. И трябва бързо да реагираш на всичко, което се случва в тях.

А аз не обичам да съм вързан за телефона си 24 часа в денонощието. Това ще убие фокуса и концентрацията ми, така че не е за мен. Но е напълно възможно по-младите да се справят с това много по-лесно, защото са израстнали с iPad-и и подобни неща около тях.

Обаче не мисля, че социалните мрежи ни носят нещо хубаво! Има прекалено много информация, а според мен е добре да получаваме по малко от време на време. За да може мозъкът ни да обработи какво точно е видял и чул - точно обратното на това нови медии и нови идеи да те бомбардират непрекъснато.

 

 

 

Да, със сигурност! Най-малкото ЛИНДЕ и ГАС, с които бяхме заедно в HIM, имаха или още имат проект на име FLAT EARTH. Но според мен те горчиво грешат. И аз бих искал светът да е като пица, обаче той просто не е! Според научните данни!!!

Иначе, ако говорим за финладците като цяло, ние сме различни по форма и размер. Имаме всякакви чудаци и не, обществото ни не е перфектно. Няма такова! Всяко общество си има своите проблеми и животът никога не е лесен. Но е по-добре да намериш позитивната гледна точка и да се бориш за положителна промяна, отколкото само да гледаш негативно на нещата. 

 

КОЙ ТИП МУЗИКА, ОСВЕН ПЪНКЪТ, Е ЗАПЛАШЕН ОТ ЕВЕНТУАЛНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАСИЛВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ?
 

Виж, това е наистина много, много интересно. Защото ако вземем текстовете на, да кажем, ХИП-ХОПА или, както ти каза - на ПЪНКА, или пък някакъв ДЕТ или БЛЕК МЕТЪЛ, те могат да бъдат много, ама много политически некоректни. И изобщо, тях това не ги интересува особено.

Така че, според мен е по-важно как хората общуват помежду си. Музиката, вероятно се смята за изкуство. И като такова, много трудно подлежи на цензура. Стискам палци да е така. Би било ужасяващо ако хората се замислят, преди да създадат нещо, преди да напишат песен. Това означава да сложат вериги и окови на своята креативност. 

Така че, нека цветята да цъфтят и идеите да разцъфват, стига да не си вредят една на друга.

 

 

Хм, не мога да говоря за киното като цяло, защото не съм част от него, но знаем, че в една кинопродукция работят десетки, дори стотици хора. Има много сценаристи, много продуценти и компаниите участват твърде много в целия процес.

Когато правиш музика - един единствен човек или една група работи върху песента. И това е същината на работата и тази същина не се променя, дори и да намесиш вътре и продуценти.

В киното има толкова много звена, не точно в "хранителната верига", а по-скоро по цялото протежение - от раждането на идеята за един филм до момента, в който той се появи на екран в кината. Толкова много хора са замесени в създаването му, че разбирам желанието той да достигне до възможно най-много зрители.

Това обаче очевидно води до проблеми с цензурата и правенето на безвкусни филми. Те губят своите преимущества, защото създателите им са водени от страха да не наранят нечии чувства. Аз не мисля, че това е добър подход в живота по принцип - защото е ясно, че все някой или нещо, некъде, ще нарани чувствата ти.

Но нали така се изгражда вътрешната сила и в това са уроците, след които се надяваме да не допускаме едни и същи грешки два пъти.
 

Виле с HIM при Васил Върбанов през 2002 в студиото на Рок радио ТАНГРА.
 

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ  ГОДИНИ ЗАГУБИХМЕ ТОЛКОВА МНОГО ОТ НАШИТЕ РОК ГЕРОИ - ЛЕМИ, БОУИ И ДОРИ ПИТЪР СТИЙЛ. ДА, ТОВА Е ЕСТЕСТВЕНИЯТ ХОД НА ЖИВОТА, ВЪПРЕКИ ЧЕ ПИТЪР СТИЙЛ СИ ОТИДЕ ТВЪРДЕ МЛАД... НО ИМА ЛИ НЯКОЙ ОТ ВСИЧКИ ТЯХ, КОЙТО ДА ТИ ЛИПСВА ОСОБЕНО МНОГО? 

 

Аз мисля наобратно и съм истински щастлив, че сме имали такива хора като ПИТЪР СТИЙЛ за времето, за което сме ги имали. Само си дайте сметка колко страхотна музика и страхотни концерти и забавни интервюта ни дадоха те.

Светът щеше да е много по-бледо място, ако го нямаше ПИТЪР СТИЙЛ. Така че се радвам, че го имахме - никой не живее вечно! Някои хора умират малко по-млади от други. Но да, помислете си за всички като ЛЕМИ и БОУИ и т.н.

 
Такива невероятин таланти, наистина СТРАХОТНИ! Огромно вдъхновение за толкова различни хора по света и аз мисля, че е удивително, че сред нас все още има такива живи таланти. А има и такива като КИЙТ РИЧАРДС - знаете какво казват за него, че ако избухне ядрена бомба, ще оцелеят само хлебарките и той. 

 

Не е точно страх (на английски - stage fright), в смисъл да се боя, че ще се кача на сцената, а по-скоро усещам пеперуди в стомаха, ставам неспокоен. Може би, като бях по-млад, се чувствах някак си неудобно и изпитвах повече, не задължително страх, по-скоро притеснение.

Но сега, понеже това е част от моята работата - тялото ми вече е привикнало, но все така се случва абсолютно същото нещо. Тичам до тоалетната, ходя наоколо в кръг - с голяма скорост. Когато вече съм се качил на сцената, обаче, почти веднага се изпарява.

А, щом тялото ми реагира физически по този начин, значи все така ме е грижа за музиката и затова, с което се занимавам. В противен случай нямаше да имам тази физическа и емоционална, психоматична реакция преди концертите. Лично за мен, това е важна част от цялата работа!   

Също така е важно и това, че сцената ме държи нащрек, тоест нямам усещането за сигурност и илизането на нея не се е превърнало в някаква рутина, в лошия смисъл. 

Добре е винаги да има елемент на несигурност и опасност от провал - това е ключът към успешния ми живот на полумрачен готик рок пич от Финландия.