Яко заглавие. И много точно. Както всички знаят много добре, британците са единствените хора на тази планета с природна дарба да правят добър прог. Да, точно това имам предвид. Независимо колко още куинсрайка и дрийм тиътъра ще получим, вече имаме Genesis и King Crimson. Точка. Porcupine Tree стават все повече неоспоримо професионални, безгрешни и напълно честни в това, което правят. Те не демонстрират техничарски финес и експанзивност като повечето себеподобни днес. Не. Тук става въпрос за себеизразяване. И вместо да те засмуква навътре, това CD те държи в непрекъснато очакване нещо да се случи. Трудно е да се опише музиката на Porcupine Tree, така че не очаквай да поема този товар на плещите си. Ще трябва да провериш сам за себе си дали ти пасва или не, но задължително трябва да запомниш, че слушането и възприемането на посланието изисква напълно отворено съзнание. Бъди сигурен, че няма да пропуснеш и най-малката подробнист. В този случай превръщането ти в част от атмосферата отнема около три завъртания. "Fear of a Blank Planet" е Floyd-истки на места и Opeth-ски на други (на някои ще им се прииска да чуят яки ревове), но подобни препратки просто не работят, ако ти е необходима дефиниция. Porcupine Tree имат още много какво да постигат, за да се превърнат в живи прог-легенди, но отстрани изглежда, че са на прав път. Това можем да твърдим със сигурност.