За някои те винаги ще си останат “най-голямата британска надежда на 90-те”, но в The Wildhearts винаги е имало повече от чисто и просто някакъв етикет - независимо дали това е уникалната музикантщина или гласовитата личност на Джинджър, който, извън всякакво съмнение, е най-добрият текстописец от своето поколение. За всички, които са изгубили следите на The Wildhearts, този диск се оказва повече от приятна изненада, защото след всичките безбройни странични проекти и солови албуми, Джинджър най-после се завърна там, където принадлежи (винаги го прави). Напълно възстановени от самоунищожителния начин на живот, който водиха като улични месии и със съвсем нов басист на борда (Скот Сори, eкс-Amen), The Wildhearts са издали убийствен албум, който излита с деветминутния епос “Rooting for the Bad Guy”, показващ нов, потрисащ мултиизмерен аспект на групата, непознат до днес. “New Flesh” се заиграва с един-два цепелински момента, а “She’s All That” си е праволинейно рокенрол парче за колата ти. В този диск има за всекиго по нещо, но би било срамота да си дърпаш отделни парчета за някаква “изпечена” компилация. Песните са различни, но общуват помежду си толкова “безшевно”, че не можеш да не се влюбиш в “The Wildhearts”, защото той е почти перфектен. А стадионите със сигурност вече чакат.