Pelican, които записват за Hydra Head, винаги са били сочени от циниците като “Isis без вокали, издигнати до ниво на изкуство”. Здраво залитнали по урвата на дуум стилистиката, тези шантавелници могат да обърнат всеки звук в чувство. Плюс това, те отричат дори самата идея за вокали в техните... ъъъ... песни. Не, че не си слушал нищо подобно и преди, но разточителните пеликански инструментални дроун пасажи са ужасно вълнуващи. Извън всякакво съмнение. Чистокръвната красота на тазгодишния “City of Echoes” оставя слушателя без въздух. Дали заради дяволския звук на групата или епичните прог парчета, сякаш взети на заем от 70-те - не е ясно, но Pelican определено знаят как да създават паралелни светове, подобни на сънища. От една страна са доста психеделични като похвати, а от друга - получаваме рифове, които са толкова тежки, че човек може да пипне херния, докато се опитва да вдигне шибания CD. Без майтап. Единственият проблем според мен е, че мощните и ужасяващи Pelican би трябвало да изхвърлят всички влияния от Isis. Тогава и само тогава хората ще ги разпознаят като лидери - нещо, което им убягва от самото начало. Смятани са за част от т. нар. пост-кор или метъл на мисълта, или арт метъл, или пост-рок или каквото там си избереш, но важното в случая е, че Pelican не си отидоха ей така, както направиха много други групи през последните години. Те просто правят това, което правят. Без текстове. Без пеене. Ако си окей с това, чевствай се свободен да се присъединиш към пътуването, а ако не, потърси друго място за паркиране.