За стрейт едж метълкор банда от Германия, Deadlock изглежда се намират доста далеч от собственото си бойно поле. Разбира се, знаем за тенденцията такива групи да попадат в мелодичния дет метъл сектор и все още спорим дали за това са виновни At the Gates или In Flames, но когато имаш отварящо парче със заглавие "We Shall All Bleed", което започва с брутално дет метъл темпо, или се събуждаш веднага, или изпадаш в още по-дълбока дрямка. При мен, за нещастие, се случи второто. "Wolves" надали ще види уредбата ми отблизо за още едно врътване. Повечето парчета в него може и да се опитват да бъдат назъбени и гръмогласни, но отчайващият резултат е грозна картинка. Албумът е толкова лишен от жизнена енергия, че ако Deadlock беше кон, щеше да се моли да бъде застрелян. Не просто заради идващата в повече прекалена експлоатация на похвата с дуела между женския и мъжкия вокал, но и заради цялостната смесица от дет метъл със спорадични индъстриъл петна тук и там, която днес намирисва на най-уморената и клиширана концептуалност, с която можеш да парадираш. Допълнително имаме една подобна на балада песен, "To Where the Skies Are Blue", сравнима единствено с още по-ужасяващите и смятани за откровено отвратителни от нормалните метъл фенове Evanescence. Основният проблем на немските метълкор групи става все по-очевиден - те следват едни и същи демодирали принципи, измислени в САЩ преди няколко години, когато банди като Lamb of God и Chimaira току що започваха да оформят запазената си марка. Съжалявам, пичове, но времената се менят.