Ако Hopesfall не бяха банда, те със сигурност щяха да са в т. нар. модна полиция или нещо от сорта. Умишлено или не, тези младежи преминаха през дузина радикални промени от момента, в който бяха простичка християнска хардкор банда, до сегашната си форма, в която като че ли без особени основания претендират да бъдат големи стадионни рок звезди. Бая хора ги отписаха през годините, особено когато издадоха "A-Types" след толкова добре приетия "The Satellite Years". "Magnetic North" става за слушане и притежава дълбочина. Това е албум, в който има много и различни вплетени текстури, но ужасно страда от липса на тежък звуков авторитет. Въпреки сложността и отвореността, трудно ще си го пуснеш повече от два-три пъти. В него има няколко страхотни мелодии, почти като тези на Deftones, но им липсва онзи хващащ елемент, който навремето Hopesfall безспорно притежаваха. Всички споменати досега аспекти превръщат "Magnetic North" в отчасти уморителен и даже отегчителен диск... Като съберем две и две, разбираме, че момчетата вероятно са се опитали да създадат епичен рок албум, но са паднали по дупета, защото не могат да задържат на фокус посоката, която искат да следват. Никой не знае каква ще е тя в следващия им албум, а това плаши хората, повярвайте ми.