Днес е доста изненадващо да попаднеш на добър метълкор, още повече, ако става въпрос за съвсем нова банда. Разбира се, Death Before Dishonor звучат като Terror и Hatebreed, но това е неизбежно през 2007 г., когато - нека си го кажем направо - Джейми Джаста върти целия жанр. “Count Me In” със сигурност няма да се превърне във вечна и неподлежаща на съмнение класика, но ще седи доста удобно в колекцията ти от великолепни хардкор албуми. Казано честно, за група с едно мини зад гърба си, наречено не особено изненадващо “Friends, Family Forever”, DBD звучат като безупречна машина, а и това е само дебют. Дори да имат някакви проблеми, те със сигурност не са в продукцията. Трябва да признаем, че Джим Сийгъл (продуцирал също Dropkick Murphys и Blood for Blood) се е справил с копчелъка в студиото във висша степен внимателно и майсторската. Като махнем звуковата красота, песните понякога са еднообразни и скучновати. Със сигурност не са “като нищо друго в момента”, както се тупа в гърдите прес-съобщението, но, ако трябва да компактизирам впечатлението си накрая, “Count Me In” си струва парите, макар че в никакъв случай не попада дори близо до категорията на задължителните албуми.