Съществуват лидери, съществуват и последователи. Съществуват и групи, които винаги стоят на заден план, но някак успяват да променят тенденции и разбирания. И докато световната рок преса бе твърде заета да прокламира и дискутира всеки детайл в “American Idiot” на Green Day, сякаш е първият концептуален албум след “The Wall” на Pink Floyd, Boys Night Out издадоха “Trainwreck” - една история за алкохолни проблеми, деградация и страдание, водещи героя до извършване на масово убийство. Май на никоя медиа не й пукаше... Учудващо, Boys Night Out не само бяха доставили на феновете великолепна пънк концепция, но и бяха преодолели ограниченията на жанра, целейки да се отделят от стадото. Те още веднъж повлияха толкова силно на целия ъндърграунд свят, че днес можем да видим как една бивша емо група като My Chemical Romance на практика прилага концептуалната формула. Като много други. С такова наследство на гърба, задачата да надминеш предишния си диск изглежда доста трудна, но Boys Night Out приемат предизвикателството. Новият им албум е здрав и заразителен. Този път без концепции - чисто и просто рок музика, изсвирена по начин, подходящ за 2007 г. Много хора няма да я харесат, особено ако са очаквали още един драматичен запис, но за това групата няма вина. Очакванията на хората са си тяхна работа. Моят съвет би бил да дадете шанс на това CD. То може да не е интелектуално предизвикателство, но със сигурност ще стане любимо на тълпата, когато бъде изсвирено на живо. Разбира се, има и пропуски, които най-вероятно няма да позволят на едноименното издание да бъде най-доброто досега. На първо място, това това са повтарящите се китарни линни, а после - прекалено запомнящите се пънк клишета. Като цяло, обаче, “Boys Night Out” е приличен албум, струващ повече от едно слушане.