Най-лесно е да лепнем на Himsa етикета “поредната метълкор банда” и да ги причислим към и без това огромната купчина непотребна история, но в тази група има нещо. Може би им слагат нещо във водата там, в Сиатъл, може и да е естествен талант, кой знае... Каквото и да е, Himsa го имат. Те проправят и строят пътя си с всеки следващ албум. И ако предишният ,“Hail Horror”, бе по-мрачен и размазан като визия дори и от най-ужасната бетонна джунгла, която можеш да си представиш, то “Summon in Thunder” изглежда по-експериментален, но не по-малко мрачен. Комбинацията от мелодия и агресия в една епична формула, целяща да разруши сетивата ти веднъж и завинаги - това, накратко, е същината на този албум, удрящ право в целта по великолепен и новаторски начин. Пълното възприемане на посланието, което Himsa се опитват да внушат, отнема едва няколко слушания, но, веднъж минал от другата страна, тези момчета вече те притежават. Даже да оставим всичкия метъл настрани, ще намерим удивителни неща, ако направим дисекция на “Summon in Thunder”. Първото и най-важното откритие е, че майсторската работа съдържа в себе си голяма доза прогресив в някои части (“Skinwalkers”, “Den of Ifamy”), но чувството си остава мрачно и тежко. Ако търсиш химнови подпявки, определено си сбъркал мястото, а и всичките 11 парчета са свързани помежду си, така че ще трябва да ги разглеждаш като едно цяло. От друга стана, тук и там в песните има пълнеж, който Himsa можеха да поизрежат преди издаването. Иначе всичко звучи като предзнаменование за още хубави албуми от сиатълците. Да видим.