Доста е странно, когато хората наричат класически рокенрол групи като Circus Diablo алтърнатив. Откога обичайната рок музика стана алтернатива на нещо? Когато се събират големи имена, винаги съществува страх, че крайните резултати ще са далеч по-слаби от сбора на съставните части, така да се каже. Така или иначе, Били Морисън, Били Дъфи (и двамата от The Cult), Брет Скалиънс, Джеръми Колсън и Рики Уоруик (бивш китарист и глас на шотландските надежди от 90-те The Almighty) сформираха тази супер група преди година с висшата идея да произвеждат доброкачествен хард рок, който толкова много ни липсваше след упадъка на жанра преди около 17 г. Едноименният им дебютен албум е най-меко казано хващащ, особено за фенове на Velvet Revolver, но по-възрастните господа, яко задълбали в Stones, също ще се насладят от среднотемповите рифове, облечени в наистина мощна ритъм секция и качествени старошколски вокали. Въпреки ударния материал, поднесен с честност и енергия, “Circus Diablo” не предлага земетръсни шедьоври, които всеки би очаквал от хората, въвлечени в подобен проект. Ето го и първият и вероятно последен проблем на този запис - неизбежното сравнение с Velvet Revolver, което дава резултат в натрупването на черни точки за Circus. И аз очаквах доста повече от състав, съдържащ в себе си хора от такива групи - пионери в миналото. Разбира се, можеха да се справят и много по-зле от пънкарливия рокенрол на сритващи песни като “Loaded” и “So Fine” и здравия кавър на “Ants Invasion” на Adam & The Ants, но все пак, на албума му липсва блестящото лустро, което можеше да направи от Circus Diablo група, достойна да бъде хедлайнър на големи фестивали. Както Velvet Revolver правят всеки божи ден.