Понякога разбираш веднага, че някоя група е предопределена да върши велики дела. Говорим за банди с песни, които те оставят безмълвен, с отворена уста от качеството и оригиналността на материала. Е, Every Time I Die са точно такива. Те няма да ти назоват влиянията си, защото нямат такива и, съдейки по “The Big Dirty”, това май си е чистата истина. Демонстрацията на досега неопитваната методика в напомпан с южняшки рок метълкор да се инжектират извратени лирики и разконцентрирани, често злобни китари, не е единствената запазена марка на ETID. Явявайки се една от най-оригиналните групи в жанра, откакто създадоха чудовищния “Gutter Phenomena”, Кийт Бъкли и компания непрекъснато развиват майсторството си да поднасят хаотичен, потен и чудат рокенрол, напоен с бърбън и бира. Слушането на “The Big Dirty” изисква кураж. От първите ноти на отварящата песен “No Son of Mine” на вниманието ти се представят огромни, тлъсти рифове и иронични селяндурски текстове, сякаш написани от хора с футболяшки прически, старомодни мустаци със заплетени в тях царевични зърна, останали от обяда, кръгли тумбаци и ризи, наклепани с петна от бира. Цялата атмосфера е такава. Този албум не следва тенденции, а по-скоро ще създаде такива. Смесването на южняшки рок тип Lynyrd Skynyrd с грайндкор очевидно не е любимост на всеки, но с всяка следваща стъпка ETID успяват да направят тази манджа “по-лесна за ядене”. С други думи, ако предпочиташ музиката да бъде грууви и объркана, с хриптящи вокали, понякога в ревящо-декламиращ маниер, “The Big Dirty” е точно за теб. Колкото до всички останали, те трябват свикнат, че времената се променят и ETID са фактор на промяната.