Добре си спомням 1987 г., когато Босът издаде “Tunnel of Love”, по-късно разпознат и признат като тъжна равносметка на брака му. Бе осмислящ е не особено типичен албум за него - произведение на изкуството, съдържащо някои от най-елегантните любовни песни, записвани някога на лента. Само година преди това, Спрингстийн вече официално бе издигнат в стадионен рок феномен, който заедно с вярната си дружина E-Street Band всяка вечер неуморно дънеше четиричасови сетове. Той бе станал, нека си го кажем направо, ебати успешния изпълнител, след като седмият му албум “Born in the USA” излюпи цяло множество хит сингли. Въпреки цялостното качество на въпросната плоча, именно едноименният химн, разказващ историята на обруления от живота в Америка ветеран от Виетнам, е парчето, което се помни и пее до днес. Като оставим настрана мрачния характер на лириките в тази песен, тя безусловно направи от Брус Спрингстийн музикалната звезда на 1984 г. Но стига толкова уроци по история. Толкова дълга и плодовита кариера може лесно да превърне едно ревю в неоторизирана биография, така че да се концентрираме над настоящето. “Magic” е не само първият албум, който Босът записва с E-Street Band от 2002 г. насам, но и гигантски и практически непобедим (съдейки по предварителните очаквания) претендент за големите музикални награди тази година. 12 песни, 12 различни емоции - всички свързани заедно в колекция, която можеш да слушаш, на която можеш да танцуваш и дори да плачеш. Каквото ти хрумне. Тази колекция звучи като нещо вечно. От първите акорди на “Radio Nowhere” (“Хайде, пич, скачай в тая твоя кола и давай газ на юг”) през красивото разцъфване на пианото в “I’ll Work for Your Love” до самия край на бавната и трогваща Американа на “Terry’s Song”, “Magic” е магия. Чисто блаженство, дами и господа! Е, ще ми отворите ли една бира, мамка му?