Той е рок легенда и каквото и да направи, винаги неизбежно ще спечели заради простичкия факт, че някога, всъщност преди доста време, е бил гласът на могъщите Led Zeppelin. Тя пък е приятна блуграс певица от Илинойс, свиреща и на цигулка. Нищо кой знае какво, ако трябва да сме честни, но, стояща до Плант, Краус изглежда повече от това, което е в действителност. В резултат, “Rising Sand” е богат и разнообразен албум, който със сигурност трудно може да бъде описан с думи. Тук има шепа кавър версии като “Gone, Gone, Gone (Done Moved On)” на Everly Brothers, “Polly Come Home” на Джийн Кларк и “Trampled Rose” на Том Уейтс. Настроенията се менят често, но това със сигурност не е обичайният рок албум. В него има нещо атмосферично, което дебне като призрак навсякъде и дава воля на въображението. Повечето песни дърпат към блуса. Те са бавни и от време на време напомнят на кънтри, но като цяло разкриват амбиция за връщане към корените. Въпреки че става въпрос за сътрудничество, вокалите на Плант стоят сравнително ниско в общия микс. Те са деликатни и оставени назад, сякаш дори адаптирани към фееричното пеене на Краус. Понякога изглежда все едно Алисън е поела лидерството, докато Робърт прекроява участието си съобразно цялостната идея. Заради този запис някои ще обвинят Плант, че прекалено много изтисква лимона на собствения си успех, особено сега, когато Led Zeppelin се завръщат заради прескъпи концерти и демонстрация на класа пред младоците, но пък алумът, за който става въпрос в това ревю, се фокусира върху интерпретацията, не върху нововъведения, а това именно са ключовите думи, когато се стигне до решението дали да си купиш “Rising Sand” или не.