Като имаме предвид десетките милиони продадени албуми, които си стоят затворени в плейърите по света, необезпокоявани от каквато и да било конкуренция, AC/DC едва ли трябва да се притесняват за мястото си в рокендрол историята. И те не го правят. Освен това, през последните 7 години не бързаха особено. За повечето рок групи днес, такава дупка между два албума е цяла вечност. За това време обикновените групи се събират, продават, разпадат и изчезват от хоризонта. Дори по-младите съвременници на AC/DC вече изглеждат като плешиви дебели хобити, докато австралийците остаряват някак благородно. Казват, че времето няма значение, когато оставаш верен на себе си. Феновете на AC/DC никога не се притесняват за качеството на следващия албум на любимците си, нито треперят от страх дали героите им ще започнат да носят странни прически, гримове и пиърсинги. Тук всичко е масивно, солидно, монолитно. "Black Ice" е това, което всички очаквахме - един мощен, парен рокендрол локомотив, повлякъл след себе си 15 тежкотонажни вагона, които напират да профучат през домашните ти тон колони. На практика бандата звучи по същия начин - заплашително насечени китари, напомпан саунд на барабаните и маниакалният глас на Брайън, изпълващ цялата картина със смисъл. Песните отново са директни и удрят право в целта. Според Ангъс, отварящата "Rock'n'Roll Train" е "за един влак", а това (ако оставим очевидната ирония настрана) е всъщност най-добрият начин да обясниш кое има някакво значение за легендарна група, преминала триумфално през почти четири декади. Защото след толкова време едва ли са останали подходящи и достатъчно смислени думи да опишат звука на AC/DC. В този албум има убийствени рифове ("Spoilin' for a Fight" и "Skies on Fire"), способни да те подмладят с поне 10 години, и великолепни бъдещи класики от сорта на "She Likes Rock'n'Roll", "Money Made" и "Rocking All the Way". Такива парчета заслужават всички твои патетични удари по въображаемите барабани във въздуха около теб. Я чакай малко, какво е това тук? В речника на тази група срещу това би трябвало да пише "балада". Да, "Rock'n'Roll Dream" е красива песен, въпреки че отстъпва по нещо от най-добрите. В края на краищата, въпреки че едва ли може да се нарече по-съдържателен от класиките, "Black Ice" е значително по-добър от "Ballbreaker" и лесно можем да го категоризираме като последния истински рокендрол албум на нашето време, тъй като много от нас (нека бъдем честни) не виждат кой ще се разходи на сцената, след като AC/DC окончателно я напуснат един ден.