Рики Уоруик беше и отчасти все още е фронтменът на The Almighty - група, която времето удобно забрави. Преследваше ги лошият късмет, а моментът все не беше подходящ за тях. И така, цяла една декада. The Almighty бяха познати като шотландска група, макар че Рики е от Белфаст. Това, разбира се, нямаше да е толкова важно, ако след като групата беше пометена от страниците на музикалната история, нейният основен персонаж не беше събрал кураж и сили да продължи напред като соло артист. И докато The Almighty често се лутаха между глем рока, с който започнаха, алтернативния звук ('Powertrippin') и пънка ('Crank'), Рики Уоруик, за всеобщ шок на феновете си, сглоби еднолично шоу, подкрепен само от акустичната си китара и шепа влияния от сорта на Джони Кеш, Нийл Йънг и Брус Спрингстийн. 'Belfast Confetti' е третият дългосвирещ албум на Рики. Заглавието прави препратки към уличното название на болтовете, гвоздеите и прочие метален скрап в бомбите на ИРА, които действат като смъртоносни шрапнели при взрив. От там идва и името на спечелилата наградатата за ирландска литература на 'Айриш Таймс' поема на северноирландския поет Киърън Карсън. Трудно е да се каже дали Рики е имал предвид същите 'конфети' или не, но приликата е твърде очевидна. Всеки, който е прекарал поне малко време с някой от предишните му дискове 'Tattoos and Alibies' и 'Trust Many, Love Few', би трябвало да е наяснос любовта на ирландеца към стилове като Американа и рокабили. Е, този път е малко по-различно. 'Belfast Confetti' е не само най-личният албум на Рики, но вероятно и най-ирландският от всички. След 10 години живот в САЩ носталгията май си казва тежката дума. Като резултат получаваме невероятна колекция от 11 акустични мелодии в стил Американа, но със силен ирландски кръчмарски привкус (отварящото 'Can’t wait For Tomorrow', сингълът 'The Arms of Belfast Town' и своеобразният химн на тъгуващите по дома 'Belfast Confetti’). Въпреки че този тип музика завинаги ще остане встрани от модата, предполагам, че е невъзможно да надценим влиянието му върху ирландскката диаспора в САЩ, ако разбира се, тези хора имат шанса да чуят за какво става въпрос. Що се отнася до нас, останалите, 'Belfast Confetti’ може да ни послужи като човешко напомняне, че отвъд рока съществуват и други неща, които си заслужават да оценим, като например прямотата на простичките и трогващи мелодии, които можем да слушаме, докато преоценяваме ежедневието, мислим за далечното родно място или разглеждаме снимката на отдавна изгубената първа любов. Шмрък!