‘Diamond Eyes’ е албум с история. Имам предвид, истинска история, а истинските истории обикновено са тъжни. Тази започна в началото на 2009, малко след като Deftones написаха, записаха (с Тери Дейт) и напълно изоставиха цял един проект под името ‘Eros’. Дали някога ще чуем този ‘изгубен’ албум не е ясно. Най-вероятно той ще придобие митична слава сред феновете и ще бъде издаден след години, но това са само предположения. Не е ясно какво накара Франк, Ейб, Чино и Стивън да предприемат съвсем нова инициатива. Причината сигурно е, че пострадалият през 2008 при катастрофа басист Чи Ченг все още е в кома без особени надежди за възстановяване, а пък неговият заместник Серджио Вега става все по-съществена част от състава. Така или иначе, с нов продуцент и нова творческа посока, ‘Diamond Eyes’ би трябвало да мине за позитивен и оптимистичен албум, поне според самата група. Не бих могъл да дефинирам думата «оптимизъм» в контекта на Deftones. Може би е нещо близо до меланхолията- определение, което най-точно приляга на новия диск на групата. Вярно, тектовете не мрънкат сополиво, но рисуват емоции, които са доста далече от общоприетото понятие за позитивен мироглед. И така, какво можеш да очакваш от 40-те нови минути на Deftones? Изключително приятна музика за порасналите деца на 90-те- понякога грууви, но в повечето случаи отнесена и многопластова, саможива и несъпоставима с каквито и да било шаблони на днешната мода. Откриващата едноименна песен е най-силното нещо, което групата е композирала от години. Само в рамките на 3 минути се влюбваш в усещането, което ти носи. Не е хващаща по стандартния начин, но отваря вратите за дълбочината на ‘Beauty School’, ‘Sextape’ и ‘976 Evil’. От другата страна се намират агресивните парчета като ‘Royal’ и ‘Rocket Skates’. Интересното е, че меланхолията и по-директният подход често си дават среща по средата, като формират цялостна атмосфера, доста подобна на тази в един от най-силните дискове на Deftones- ‘White Pony’. Самият Чино Морено заявява, че ‘Diamond Eyes’ е най-екстровертният албум на бандата и същевременно цитира като основно влияние за вокалите си детската си любов The Cure. Според нас Deftones са произвели един от най-добрите си албуми до момента. Останалото, както се казва, ще покаже историята. Ако този факт, заедно с всичко казано дотук не е достатъчен да си направиш предварително заключение, то най-добрият вариант (както винаги) остава да се позовеш на себе си и да провериш за какво става въпрос сам.