В живота има въпроси, на които просто няма правилен отговор. Като например има ли бог? Редно ли е да се възбуждаш от синоптичките по телевизията? И, нека се фокусираме на темата, възможно ли е СЛАШ да сбърка някога? Последното едва ли щеше да бъде безпрецедентна дилема, ако през годините мистериозният бивш китарист на G’n’R и настоящ на Velvet Revolver беше изчезнал някъде в сянката на контрапункта си Аксъл Роуз. Само че под вечния цилиндър има мозък, талант и бизнес нюх, които превръщат соловия дебют на СЛАШ (Snakepit си беше равноправна банда) в един от най-силните рок албуми напоследък. Нещо повече, при величието на материала в него, ние дори си позволяваме нахалството да се усъмним в пиедестала на споменатия вече Axl. Защо говорим за вокалисти, ще попиташ. Ами, защото ‘Slash’ е диск от типа на Probot на Дейв Грол (грубо казано) - във всяка песен се изявява различен глас. Така например, откриващата, ‘Ghost’ е поверена на Иън Астбъри от The Cult, следващата, меланхоличната ‘Crucify The Dead’- на Ози и така едно по едно се изреждат имената на Крис Корнел (‘Promise’), Фърджи от The Black Eyed Peas (‘Beautiful Dangerous’) и дори Иги Поп (‘We’re All Gonna Die’). Противниците на подобен тип проекти нададоха глас, че това не може да се нарече истински албум, а просто колекция от песни с различни певци, които реално не са обединени от нищо друго. Теоретично е така, само че въпреки тази опасност, на практика ‘Slash’ звучи напълно хомогенно и то благодарение на уникалния китарен стил. Без да изпъква ненужно, китарата на Слаш стои редом до всеки глас, всяка изпята нота и всяка извивка, сякаш да напомня чий точно рокенрол се произвежда в момента. Който не вярва, може да провери какво се случва в ‘I Hold On’ след като таймерът отчете 2:31 та чак до 3:19. По този начин получаваме великолепен микс от усещания- от южняшки рок (отново ‘I Hold On’с Кид Рок) през инструментална демонстрация а ла G’n’R с Дъф Маккейгън и Дейв Грол- ‘Watch This’ до бързашкия метъл на ‘Nothing To Say’ с Ем Шадоус от Avenged Sevenfold. Естествено, най-личното и същевременно публично обяснение в любов към рокенрол начина на живот идва с гласа на Леми и се нарича ‘Doctor Alibi’. Изобщо, съмняваме се, че някой и нещо в света на класическия рок могат да се изправят срещу чудовището на име ‘Slash’. Поне не тази година.