Днес много хора могат да отпишат Korn, без да са чули дори една нота от новия им албум. През последните години тази група се намира в много интересна ситуация - те продължават да свирят на големи сцени пред огромна публика, но въпреки това мнозинството по презумпция смята, че творческият им заряд отдавна е изчерпан. Този начин на мислене не е само резултат от фенската травма покрай напусналите през последното десетилетие важни фигури в бандата, но и от непрекъснатите музикални експерименти (‘See You On The Other Side’ и ‘Untitled’), оставили горчив вкус в устата и, нека си го кажем направо, чувство на безразличие у порасналите вече Korn деца. Вероятно това е причината ‘III Remember Who You Are’ да звучи по този прям, изчистен и оголен начин- като 45 минутно откровение, като крясъка на някой, който има нужда от внимание. Новият диск на Korn създава погрешното впечатление, че иска да рестартира играта, да се върне обратно към ценностите на дебюта и ‘Life Is Peachy’ от средата на 90-те на миналия век, когато стартира ню-метъл революцията. Казвам „погрешно”, защото заглавието на албума и намесата на култовия продуцент Рос Робинсън навяват точно такива мисли. Всъщност, ‘III Remember Who You Are’ е не по-ретроспективен от ‘Death Magnetic’ на Metallica. Korn са прекалено различни, за да се върнат към нещо наистина- дори и да сбъркат, те го правят с убеждението, че трябва да вървят напред. В този смисъл, новият им диск е нещо като сигнал, че са намерили вярната посока, но сам по себе си той се слуша трудно и песните в него не притежават чар, който може моментално да те накара да се влюбиш в тях. За съжаление, единствено сингълът ‘Oildale (Leave Me Alone) и ‘Pop A Pill’могат да минат за удари, които ще запомниш от първо слушане. Останалото, въпреки перфектната ритъм секция, застрашителната китара и извратеното пеене на Джонатан Дейвис, е композиционно размито, разхвърляно и рядко надскача средното ниво. За силен албум от Korn ще трябва да почакаме още.