Като човек, който следи кариерата на любимата си банда отблизо вече почти 25 години, не ми е лесно да впрегна и фокусирам мислите и разсъждениятата си върху дългоочаквания ‘The Final Frontier’. Причините за това са колкото емоционални, толкова и прагматични. Четвъртият албум на Iron Maiden след знаменития реюнинън с Брус Дикинсън и Ейдриън Смит през 2000 е на път да поляризира радикално мненията дори сред най-верните и отдадени фенове на групата. Причината? Това, което някои ще нарекат ‘експеримент’ (някои от нещата като средната част на ‘The Isle Of Avalon’ или първата част на ‘Satellite 15… The Final Frontier’ изобщо не звучат като Maiden), други ще категоризират като изчерпване. Лошото е, че и едните, и другите имат право в известен смисъл. 15-ият студиен албум на британските метъл легенди оставя повечето хора със смесени чувства. Тук има невероятни парчета като ‘Coming Home’, ‘Starblind’ или закриващото ‘When The Wild Wind Blows’. Тези трите покриват всички стандарти на името, титлата и репутацията на Maiden и категорично спасяват албума, защото са абсолютни шедьоври. Не би било прекалено да се каже, че това са също така едни от най-добрите, които бандата е писала въобще. ‘ The Alchemist’ и ‘The Man Who Would Be King’ ритмично и композиционно напомнят за средата на 90-те, когато Брус не беше с групата, макар че между четвъртата и петата минута на втората гореспомената песен се случва нещо напълно нетипично. Всъщност, нетипичните моменти са нещо като лайтмотив в този албум - средната част на ‘The Isle Of Avalon’, която, напълно освободена от традиции, се превръща нещо като прог рок джаз фюжън манифест или пък влиянията от Rush в иначе типичния галоп на ‘The Talisman’. Разбираемо и уважително е, че 30 години след студийния дебют, една от най-влиятелните групи на планетата търси различен изказ, но песни като ‘El Dorado’ и ‘Mother Of Mercy’ със сигурност нямаше да ни липсват, ако никога не ги бяхме чули. Това е. Maiden нямат какво да доказват на никого и ако четеш между редовете на ‘The Final Frontier’, ще схванеш посланието. То е простичко: ако си решил да продължиш да следваш любимците си, ще ти се наложи да се научиш да слушаш албуми като този.