Преди 4 години MCR предприеха възможно най-смелата постъпка в кариерата си- записаха претенциозен канцептуален албум, който дърпаше влияния едновременно от Green Day, Queen и Бродуей. В едно от парчетата участваше даже Лайза Минели. ‘The Black Parade’ превърна MCR в международни рок звезди. Ако днес бяха повторили този трик, щяха да отворят пространство за обвиненя, че се опитват да продават вкиснало грозде, но за щастие шайката на Джерард Уей е прекалено талантлива, за да си позволи да прилага една и съща формула. ‘Danger Days: The True Lives Of Fabulous Killjoys’ e разочарование за всички, които очакваха MCR да се придържат към черния грим, тъмните краски и бутафорните изразни средства, но всъщност е спиращ дъха рок албум. Вънщно той изглежда като комикс- цветен, динамичен и директен. Все едно гледаш някой от филм за супергерои. Трансформърс примерно. Или Хълк. Или даже Спайдърмен. Армията от фенове, които някога се обличаха в почти хусарски униформи, днес също претърпява метаморфоза- те са Killjoys- бляскави, футуристични и арогантни. Музикално, MCR са станали още по-вдигащи (‘Na Na Na’) и бомбастични (‘Sing’). В същото време Danger Days звучи много английски- дали заради влиянията от сериали като The Prisoner, или просто защото бандата очевидно не може да спре безсрамно да се кланя на таланта на Брайън Мей. Въпреки липсата на досегашния басист Боб Брайър, агентите от Ню Джърси са успели да сътворят музика, която ще залее стадионите на Европа идното лято. Това в наши дни не е малко. MCR са като The Who на Facebook генерацията. Те черпят сили от батерии, които май скоро няма да се изтощят. Това са техните фенове. За съжаление тези важни за съвременната музика тенденции в общия случай подминават България. И за това има причина, но е предмет на друг разговор.