Ако си от онези, които смятат, че ARCHITECTS предадоха каузата на математическите формули, най-вероятно днес ги мразиш в червата, само че останалата част от света е на ръба да се влюби безпаметно в тях. Има защо. Сам Картър и неговите хора намериха най-точния път към сърцата на хората. Навремето Боб Езрин (дано да няма нужда да пояснявам кой е) беше казал на Алис Купър, че едно парче “не можеш ли да го извириш на пиано, нищо не става от него.” Тази фундаментална истина управлява музиката откакто свят светува. 'The Here And Now' е ярък пример за това, че когато имаш хубава мелодия, останалото се нарежда само. В този албум ARCHITECTS са изтънчени (Learn To Live, Red Eyes), пораснали (Day In, Day Out), умерено груби (Delete, Rewind) и даже меланхолични (An Open Letter To Myself). Те не се стремят да бъдат като Bullet For My Valentine или Funeral For A Friend. Държат дистанция от прохождащи надежди като Asking Alexandria. Заедно с Bring Me The Horizon, ARCHITECTS са сред най-големите надежди на английската сцена, която не е виждала подобен подем от поне 20 години. След този албум те постепенно ще стават все по-големи, ще свирят на големи фестивали и ако нещо не се обърка, след още един подобен или най-добре по-як албум, ще са стадионни звезди. При положение, че Avenged Sevenfold продадоха 450 000 копия от последния си албум само в САЩ, официално се превърнаха в звезди и за нещастие задръстеняците най-после ги признаха, май е време за нещо свежо и ново. Това са ARCHITECTS.