Дъбстеп модата в метъла вече си има официална причина и тя се нарича ‘The Path Of Totality’. Преди това подземният електронен денс субжанр, появил се в края на 90-те години на миналия век в Южен Лондон, беше само елемент в творчеството на банди от новата метъл генерация като Periphery, Asking Alexandria и даже Bring Me The Horizon, но сега очакваме неговата “наземна” популярност да отприщи цяло ново течение. Всъщност, в цялата тази работа няма нищо чак толкова чудно, защото не е тайна, че терминът метъл оцеля само и единствено заради високата си адаптивност към други жанрове музика- поп, фънк, пънк, реге, хип-хоп, рап, индъстриъл, техно, хардкор и какво ли още не. Каквото и да се сетиш- вътре е, няма начин. Korn са идеален пример в тази посока. През 1994 г. те напълно преобърнаха схемата на тежката музика, а през следващите 17 години не спряха да търсят начин да повторят и потретят удара. Но от друг ъгъл. В центъра на тази афера е колаборацията с най-горещото име в дъбстеп средите в момента, Skrilleх, от която се получават трите най-яки парчета в албума- откриващата ‘Chaos Lives in Everything’ и тоталните хитове ‘Narcissistic Cannibal’ и ‘Get Up’. Ако падаш от луната, Skrillex всъщност е един пич, Сони Муур, набор ’88. В един момент отебал посредствената си метълкор банда и преоткрил себе си в ролята на диджей. Сред останалите важни помощници на Korn в този проект са дъбстеп артисти като Noisia, 12th Planet и Kill The Noise. Когато чуят за комбинация от метъл и електроника, много хора се сещат за средата и края на 90-те, ремиксите на Fear Factory, албумите на NIN и Pitchshifter плюс страстта на някои екстремни имена към габа миксовете. ‘The Path Of Totality’ няма нищо общо с никое от тези неща. Дъбстепът не е индъстриъл, не е техно и не е дръм енд бейс. Темпото е почти винаги около 140 BPM, което е супер удобно за изграждане и композиране на истински песни върху дъбстеп. Точно това правят Korn, защото 13-те парчeта в албума не са просто нахвърляни ремикси или закърпени с електроника стари идеи. Половината материал в диска притежава сериозен потенциал, а останалата половина, с всичките незначителни минуси, с лекота минава средното ниво. Само времето ще покаже дали Korn ще успеят да променят музикалната ситуация в момента, но ако си от хората, които мислят извън кашона си и не се страхуват да освежат саундтрака на ежедневието си, този албум е за теб.