Най-голямото разочарование от издадените до този момент през 2007 г. албуми. Това, най-общо, е впечатлението ми от "Gods of War" на Manowar. И въпреки че в последните близо десет години бяхме свикнали да чуваме почти еднакви песни от тях, все пак се намираше по нещо ново, интригуващо и интересно за слушане. Сега, обаче, дори обложката е преработен вариант на старите, а съдържанието на песните е пълно с толкова много епични пауър клишета, че трудно се издържа докрай. Цели 16 песни се опитват да ни убедят, че Manowar са дали най-доброто от себе си и са експериментирали с една уж нова концепция, която не изненадва никого. На бог Один са посветени повечето композиции, като съответно името му намира място и в заглавията на 4 от тях. Останалите парчета, пак съвсем "оригинално", са пълни с думи и словосъчетания като крале, кръв, война, кръвни братя, бойци, клетва, победа... повторени многократно... А аз, като повечето почитатели на групата, се надявах, че това тематично копиране няма да повлияе на музиката и тя ще бъде по-енергична и мощна от всякога, както и самите музиканти бяха обявили, че ще е. Концептуалността на албума го е преобърната в един почти несекващ наратив. В един момент започваш да се чудиш това истина ли е или Manowar се шегуват с нас за новия си албум... "Истински" песни в "Gods of War" има 4 или 5, като една от тях е вече познатата ни от EP-то им „King of Kings", а другата се явява като бонус - не защото в действителност е такава, а поради тематичното и различие с останалите. Докато издаваха едно след друго най-различни DVD-ретроспекции, Manowar все още бяха симпатични, но "Gods of War" - поне за мен, като фен - е откровена подигравка. Предпочитам еднакви видеозаписи на старите песни пред подобна смехотворна "концепция". Понякога се съмнявам, че самите музиканти си вярват. Всъщност, надявам се, че всичко това е една добре скроена шега, но... едва ли.