Изминаха две години от преиздаването на епохалния "Stormblast" и цели четири от последния им дългосвирещ албум, "Death Cult Armageddon". Ако продължа ретроспекцията, се оказва, че летата от съществуването на Dimmu Borgir са станали 15. Да, 15 години, отдадени на създаването на апокалиптични творения. "In Sorte Diaboli" е най-новото доказателство, че за това време групата е успяла да изгради агресивното си звучене и е все така непоколебима в начинанията си. За седми пореден път норвежците композират едни от най-мрачните метъл мелодии в своята история. Шаграт е стабилен в своите вокални партии и, макар и понадебелял, продължава да излъчва типичното си, добре познато ни още от първите му записи, плашещо дяволско насторение. И в този албум гласът му остава основен градивен елемент в цялостната музикална картина и незаменим за уникалното й звучене. Първото очевидно нещо в "In Sorte Diaboli" е, че няма почти никакви музикални експерименти спрямо предишните два албума. Това е и основният му минус. Любителите на последните няколко диска на норвежците ще са доволни, а за тези, които очакват някакво развитие, което да се усеща осезаемо - липсите ще са очевидни. Реално погледнато, всяка една композиция е доволно сложна и разнообразна, но няма да изненада добре запознатия слушател. Едно от най-интересните неща в този албум е концепцията, обвързваща песните в изградена история, пълна с различни герои. Включването на епични мелодии, пресъздадени чрез семплирана симфонична музика, завършват страхотно общия звук, но и това не е ново за Dimmu Borgir. Новост е стерилното барабанене, което се долавя в някои от песните. При внимателно слушане се забелязва и олекотяване на китарните мелодии за сметка на стената от звук, изливаща се от тандема клавир-ударни. Текстовете са пълни с обичайните препратки към религиозни теми, а на обложката централна фигура е добре познатият ни козел. Дали Dimmu Borgir харесват толкова много последните си няколко албума, че целенасочено са направили от "In Sorte Diaboli" техен хибрид, не се наемам да обобщя. Това е едно от силните им издания, но не и най-доброто, което можеха да измислят за тези 4 години.