Antimatter са непредсказуема група. Непрекъснатите промени в състава бележат тяхното развитие в различни насоки, но въпреки новостите, едно нещо е сигурно - изданията им са уникални. В стилови ограничения можем да поставим кого ли не, но не и тази британска формация от чудаци. За разлика от първите три студийни албума, “Leaving Eden” е първият почти едноличен проект на Мик Мос. Доскорошният му съратник Дънкан Патерсън (екс-Anathema) напусна Antimatter, след като сам стана техен създател, оставяйки Мос единствен композитор и текстописец, а това сякаш е най-важното в случая, след като работата, която е свършил за новия албум, е брилянтна. Тук е моментът да отдадем дължимото и на поканените за записите на “Leaving Eden” гост-музиканти, а именно Дани Кавана от Anathema (пиано, соло китара), Сте Хюс (бас), Крис Филипс (ударни) и Рейчъл Брустър (цигулка). Това е един от най-мрачните, атмосферични и емоционални албуми, които са се появявали в последните няколко години. Деветте песни са наситени с меланхолия, но не мислете, че това е ембиънт... Не е и дуум, нито прогресив рок... “Leaving Eden” е съвкупност от всичко хубаво, което може да бъде пресъздадено с предимно акустични изразни средства. Това е чистата емоция, материализирала се под формата на звуци и мелодии. Мик Мос изпява всяка дума, сякаш пише биографията на най-самотния и нещастен човек на света. Китарата му е ту приглушена и почти невидима, ту рязка, избухваща, наситена. Не е нужна блестяща техника, за да създадеш такова съкровище. Необходимо е само едно - чувствителност, отдадена единствено на усещанията, предизвикани от музиката. И Мос я притежава. Споделил е цялата си енергия с всеки, който е готов да потъне в мрака на неговите емоции. Албуми като “Leaving Eden” ме карат да мисля, че има нещо наистина красиво в сълзите и силните душевни преживявания...