Представям си какво би било, ако никога досега не бях чувала песни на Ensiferum и първият ми сблъсък с музиката им бе именно “Victory Songs”. Като типичен метъл фен съм сигурна, че бих погледнала с предубеждение на албум с подобно заглавие. Такова словосъчетание е един от най-сигурните и бързи начини да отблъснеш от новите си песни всеки, преситил се от хеви и пауър епични изстъпления през последните няколко години... а пропускането на албум от подобно ниво ще е голяма грешка. За запознанство с творчеството на Ensiferum са нужни няколко основни пояснения - да, те са от Финландия и да, определят стила си като викинг/фолк метъл и да, имат голям потенциал, който съумяха да развият достатъчно, така че в третия си дългосвирещ проект да звучат още по-уверено и зряло. Освен това ми е трудно да си спомня колко състави са съумели да преминат повече от успешно през огромната промяна "смяна на вокалист и основен композитор и текстописец" и все още да са на висота и да не са изменили на стила си. На първо слушане "Victory Songs" звучи доста еднообразно, но при следващ опит се открояват няколко особено силни песни и такива, които допълват цялостната структура. На “Ad Victoriam” е отредена честта да открива албума - само с инструментал може да се обрисува спокойната атмосфера на студения север, където децата на снега живеят задружно и идилично. След това ни удря снежна топка с “Blood Is the Price of Glory” с изненадващо доброто включване на новото момче, Петри Линдрос (вокалист и на други финландци - Norther). “Deathbringer from the Sky”, “Ahti” и “One More Magic Potion” са в ядрото на “Victory Songs”, след което, ако нямате сили за повече куфеене, можете спокойно да се отпуснете под звуците на останалите четири шедьоври. Сред тях особено място заема едноименният десетминутен опус “Victory Songs”, който логично поставя кулминацията на записа. Силно препоръчвам на скептиците (част от които бях и аз), смятащи, че Ensiferum не могат да съществуват без основателя си и идеолог Яри Маенпа, да чуят новия албум - разочаровани няма да има. На онези, които ще се срещнат с тези уникални финландци за първи път, остава да кажа само едно - добре дошли в ледената метъл приказка.