Dream Theater не само са известни на всеки запознат с метъла, но и са любима група на много хора, а да пишеш за музиканти от този калибър винаги е трудно. Е, “Systematic Chaos” е поредното предизвикателство пред критиците за точен анализ и подходяща оценка. За никого не е тайна, че Петручи, Портной и колегите им са невероятни инструменталисти. Още от създаването на бандата са влезли в руслото на прогресив метъла и новият им албум не е изключение. Отново на преден план се очертават заплетените мелодии в многоминутните композиции, но мястото на гласа на ЛаБри като водещо в изграждането на песента тук не е особено добре изразено. Преобладават дългите сола, в които главната роля си прехвърлят последователно всички инструменти. Настроението на песните се сменя мигновено, темпото се забавя или ускорява неусетно в рамките на минута... Общата дължина на албума надхвърля с 18 минути един час и това е единственият му съществен недостатък - за осем парчета това е прекалено. Добре знаем на какво са способни Dream Theater - доказвали са го многократно, но такива изхвърляния със сигурност омръзват твърде бързо на повечето слушатели. “Systematic Chaos” не е новаторски албум, но заслужава повече от едно изслушване, за да се възприеме по-добре в своята цялост. Съдържа задължителната доза гениалност, която струи от всяко издание на “театралите”, но и сякаш маниакалното старание на музикантите да надхвърлят собствените си способности. А това просто е излишно. Особено впечатляващи са “The Dark Eternal Night” с мощното си начало и чудесното съчетание между гласовете на ЛаБри и Портной, както и баладичните моменти с щипка омайваща клавирна мелодия във “Forsaken”. Не споменавам другите песни с идеята, че всеки фен ясно осъзнава, че е невероятно трудно да заключиш подобни многопластови творби в ограничените рамки на словото. Все пак се чувствам задължена да отбележа високата класа на обложката на “Systematic Chaos” - абсолютен шедьовър! Давам си сметка, че мога и ще се срещна с гнева на фанатизираните почитатели на Dream Theater. Това, разбира се, не може да бъде причина да дам по-висока оценка на албум, който не я заслужава напълно, независимо какво се опитва да докаже с всяка допълнителна минута музика.