След петгодишно затишие, няма начин интересът към новия албум на Symphony X да не е доволно голям. Това време е абсолютно достатъчно за създаването на доста изпипана продукция и за представянето й в една още по-добра светлина. “Paradise Lost” е впечатляващ, наистина, но сякаш не отговаря напълно на тези очаквания. Изключително усещане придава страхотният звук, разнообразието в композиционно и жанрово отношение, интересните аранжименти и традиционно мощните вокали, но сякаш отсъства искрицата на изненада, а надеждата за нещо нечувано (след толкова години) не се оправдава. Стига да нямаш подобни очаквания, ще разбереш, че албумът е перфектен по всички параграфи - музикантски до престараване, мелодичен до изкуфяване! В “Paradise Lost” си го има звученето със запазена марка Symphony X, в което се откроява ударната сила на баса и барабаните, които се сливат в идеален синхрон. Излишно е да споменавам, че песните са доста сложни и пълни с препратки към симфоничния метъл и пауър събрата му, защото това също е част от типичния за бандата звук. Направени са приятни заемки от старите записи, изсвирени и изпети с вдъхновяващ хъс. Прогресив пауър метъл е едно добро определение за съдържанието на целия албум, но то в никакъв случай не е лесносмилаемо или праволинейно, както може би подсказва първата част от названието на стила. “Paradise Lost” носи доста подвеждащо име, но асоциациите трябва да бъдат забравени още преди първото му пускане. Това е албум, който ще зарадва почитателите не само на групата, но и на целия жанр, защото е като учебник по модерно звучене и инструментална и вокална техника. Останалите фенове най-вероятно също ще бъдат удовлетворени, стига да се откажат от илюзорните представи за грандиозно съдържание след дългото чакане.