Ако ти е писнало от жегите или от метъл, а може би и от двете, новият албум на Autumn Tears е едно от решенията да се измъкнеш от тях. Има само един проблем - не само, че “The Hallowing” не е метъл, но е трудно изобщо да бъде класифициран. “Нео-класически” не ми звучи съвсем точно за това, което чувам, а е най-често срещаното определение в информациите за групата. Мнозина твърдят, че “Eclipse” (2004) е пикът в кариерата на Autumn Tears, но и новите им песни не са за изпускане. Разнообразие в тази музика почти липсва, но пък иначе е доста ефирна и изпипана. Преобладават хоровите изпълнения, изпети перфектно от Лори Ан Хаус, но за 40 минути не претърпяват почти никаква промяна и бързо доскучават. Както споменах, тази музика не е метъл, но, макар и не толкова тежка, едва ли би послужила като свеж полъх сред горещите юлски дни, защото е изключително взискателна и заплетена. Трудно се асимилират посланията на иначе доста оригиналните нови композиции. Изсвирени на обой, чело, контрабас и други класически инструменти, мелодиите създават минорна и депресива обстановка по интересен начин и с нови изразни средства, но общото впечатление от албума преексплоатира доста познати теми. Иначе, “The Hallowing” е типичен за Autumn Tears – музикантски, изтънчен и трудно смилаем. С подобни записи е сложно да се достигне до големите сцени и популярността, но и групата сякаш не търси тези неща. Това не пречи да й дадете шанс, пък току-виж се е превърнала в подходяща отмора от килограмите новоизлизащи метъл дискове... или от жегите.