Доживях да прочета, че сред музикалните жанрове вече има и нинтендо метъл! Асоциативно веднага се сетих за скоростните пилежи на откачалките Dragonforce, но се оказа, че става въпрос за доста по-различна музика. Blood Stain Child са едни от първите, които още с предния си албум, издаден през 2005 г., направиха музикални експерименти в тази насока, съчетавайки мощния си мелодичен дет метъл със звуци, наподобяващи писукането на електронна игра. Не е случайно наименованието “нинтендо”, но използваните в музиката на тези ексцентрични японци семпли са доста по-сложни от стандартните кратки тонове, които сме свикнали да чуваме от монитора. За разлика от споменатите си пауър метъл колеги, Blood Stain Child не насилват китарите си, за да се представят като най-бързата група на света, а смесват стегнатото си дет-свирене с предварително подготвени електронни мелодии. “Mozaiq” е най-добрият пример какви са възможностите на тези нововъведения. Това е и един от най-сполучливите мелодични метъл албуми, които съм чувала от известно време насам. Оригиналният подход в композирането прибавя очарование към тежките рифове, а другото различно при Blood Stain Child е използването на двама вокалисти. Основното пеене е по-зловещо и нарежда думите бързо и настървено, а поддържащата роля е оставена на напевните и по-спокойни бек вокали. В “Mozaiq” има изобилие от мелодии, фигурират и почти изцяло електронни песни, женски вокали помагат тук-там, а цялостната концепция добива завършен вид с откровени препратки към ранното творчество на In Flames и Dark Tranquillity. Не съм очаквала, че такава комбинация ще ми хареса, но този албум определено запали любопитството ми и към други банди, използващи сходни похвати. Музиката на бъдещето? Бързо зарибява, има потенциал да се развие и обособи... Да, защо не!