Десет години след последния си дългосвирещ албум и официалното прекратяване на активната си творческа дейност, Mekong Delta се събраха най-изненадващо, за да напишат нова страница от историята си. Съставът им в момента е доста различен от класическия. В него са включени идеологът и басист Ралф Хуберт, барабанистът Ули Куш (екс-Helloween и Masterplan), вокалистът Лео Спигиел (подвизавал се в Angel Dusk, Scanner, Crows и др.) и китаристът Петер Сьоберг от Theory in Practice. Буквално за няколко месеца станаха ясни и подробностите около завръщането на групата. Подписан бе договор с AFM Records, избистриха се песните и с противоречив успех бяха предложени варианти за обложката на диска, наречен “Lurking Fear”. Дотук с новите неща около Mekong Delta. Съдържанието на албума ни връща директно години назад, когато възможностите за звук бяха ограничени, а представите за добро качество бяха съвсем различни. За разнообразие, когато се споменеше терминът ”техничен траш”, формулите също бяха други... Всички песни от “Lurking Fear” потвърждават, че бандата иска да запази поостарелите максими в настоящата си музика и да не я подлага на промени. Това може да се стори доста удачно на олд-скуул феновете, но едва ли ще привлече вниманието на останалите, защото си имаме работа с албум, в който още с първата песен става ясно какво ще слушаме до края. Еднообразните рифове, опитите да се изтъкне техничарството на музикантите и отчаяните напъни на Спигиел да пее със сигурност не са сред нещата, трепетно очаквани от болшинството фенове на групата. Всъщност, не мога да открия и едно нещо в този албум, което да не е дразнещо. Сигурно положението би било различно с други музиканти или вокалист, но тъй като в момента ситуацията е такава, няма какво повече да се направи, освен да съжаляваме за слабото представяне на Mekong Delta - група, дала на сцената много по-добри музикални образци през годините.