За отрицателно време, със силните си албуми и харизматично присъствие, Riverside станаха любимци на широк кръг от хора. Мнозина метъл почитатели ги припознаха като близки, а междувременно и фенове на други стилове откриха красивото в тяхната музика. След зашеметяващото начало с “Out of Myself” и “Second Life Syndrome”, очакването на края на започната преди четири години трилогия бе голямо. За “визията” на новия албум успя да подскаже само излезлият месеци по-рано сингъл и качествата му повдигнаха духа на скептиците. Сега, обаче, когато “Rapid Eye Movement” е вече налице, реакциите към него са доста противоречиви, макар всички да са съгласни с едно - това е поредният чудесен албум на поляците. Основните гледни точки за съдържанието на диска са две. И едната, и другата са съгласни с горната констатация, но за първата албумът не може да е по-добър - той е уникален шедьовър и, съответно, най-силният запис на Riverside, докато за другата развитие на звученето в него липсва, а бандата е спряла, тъпчейки на едно място, въпреки очевидно високата демонстрирана класа. След опити да вникна внимателно в същността на музиката в “Rapid Eye Movement”, мнението ми стои някъде между описаните крайности. В албума го има онзи типичен за състава уникален живец, който те кара спонтанно да настръхнеш при чуването на началните секунди музика, но и еднообразие, което досега не е присъствало в нито един запис на групата. Този сблъсък озадачава, защото пречи на трезвата преценка. Изводите клонят по-скоро към това, че подобна преценка не съществува, когато говорим за Riverside. Освен всичко останало, записът е разделен на две части (”Fearless” и ”Fearland”), всяка от които има своите изключително силни моменти, но и по-скучновати минути. Те, именно, са изпълнени с приятни, спокойни и отнесени мелодии, които, обаче, са като допълнителен пълнеж на една девететажна торта. Най-силната песен от ”Fearless” (от 1-а до 5-а песен) е “Schizophrenic Prayer”, а във ”Fearland” (от 6-а до 9-а песен) лидерството е поето от “Ultimate Trip”. Това отличаване, разбира се, е доста субективно, но в общи линии е близо до истината, ако има такава. Няма как да не се впечатлим и от мекия меден глас на Мариус Дуда, който е и екскурзоводът из лабиринта от емоции, наречен “Rapid Eye Movement”. Рецензията за подобен албум, също като него, е леко неадекватна и от нея трудно може да бъде изваден извод за качествата му. Има ги в изобилие и този път, но дали са достатъчно е по-скоро въпрос на индивидуално виждане.