Историята на Sieges Even е дълга и изключително интересна. Един от най-важните елементи от нея е способността на състава да си връща уважението на феновете след претърпян спад и като резултат на професионалните качества на участващите музиканти да се получава по-добър албум от предходния. “Paramount” е един зрял запис. Хубаво е, че братята Холцварт не са забравили добрия стар прогресив, на който се отдадоха още в средата на 80-те и въпреки неизменното си участие в Rhapsody of Fire и Blind Guardian, работата им за новите песни на Sieges Even е безупречна. Е, вярно, събрани под това име, те не са от най-продуктивните, но пък записват материал само когато е изпипан достатъчно. Най-привличащото в този диск е позитивното му послание. Постигната е идеална пропорция между инструменталната виртуозност и вокалното участие. Зад микрофона Арно Мензес е много спокоен и с гласа си успява да превключи слушателите на правилната честота. Имаме убийствен старт с “When Alpha and Omega Collide”, последвана от мелодичния химн “Tidal”. Нататък става излишно да научаваш броя на оставащите песни, защото се изнизват като едно цяло. Хомогенността е причината по-трудно да бъдат откроени и фаворитите, въпреки особените качества на споменатите две парчета и тръпчивото усещане, което остава след “Mounting Castles in the Blood Red Sky”, в която чуваме автентична част от най-известната реч на Мартин Лутер Кинг: “I have a dream...”. Актуалните опити на Sieges Even в момента са сравними само със свежестта от последните записи на Threshold, а това несъмнено радва, защото е знак, че не всичко е загубено за ветераните от тази сцена. Немците получават моето поощрително “много добър” с искрената вяра, че ще продължат все така до ”отличен”.