Този албум е абсолютна изненада. Всички предварителни очаквания се оказват безсмислени след чуването му. Elvenking и преди са показвали желание да се променят и да експериментират с почти всичко, с което се захващат, но съдържанието на “The Scythe” е абсолютно неочаквано. С дебюта бяха зададени високи цели и сега със сигурност изникват въпроси дали с подобни издания наистина се търси тяхното осъществяване. Налице е голям завой в стилово отношение. Ако до предишния си диск италианците бяха по-скоро пауър метъл състав със силно застъпени фолклорни мотиви, то сега са съвкупност от мелодично хеви и олекотен дет метъл с цигулки, подчинени на средното темпо. Манджа, която мирише хубаво, но не е особено вкусна. Идеи в песните не липсват, но реализирането им куца. Остава усещането, че е бързано да се запише нова музика, въпреки осъзнаването, че е поето по неизвестен път, изискващ отделянето на много повече внимание и време. Най-лошото е, че са търсени по-комерсиалното послание и звук, които, подплатени със смехотворната “модерна” визия на музикантите, вече наистина идват в повече. След написаното дотук, излиза, че “The Scythe” е много слаб албум, но това не е точно така. Просто е разпилян и предлага неочаквана музика, но иначе повечето песни са лесно грабващи, а музикантите се справят традиционно добре. Трябва да се признае, че не всеки има смелостта на Elvenking да се променя така. Засега резултатът не е положителен, но е дадена индикация, че търсенето продължава, и то в интересна посока.